Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
— По дяволите! Каква жега! — измърмори той. — И аз съм жаден.
Каюзак облиза пресъхналите си устни.
— Нищо ли няма в къщата? — попита той.
— Не. Но „Кралят на Франция“ е само на една крачка. — Сам стана. — Ще отида да взема кана вино.
Надеждата трескаво нахлу в гърдите на капитан Блъд. Точно това целеше. Познаваше склонността им към пиене и знаеше колко лесно намекът щеше да възбуди желанието им да я задоволят, затова се надяваше да изпрати единия от тях за вино и че именно Сам ще отиде. Беше сигурен, че с Каюзак веднага ще се споразумее.
Но тогава Каюзак, глупакът, развали всичко с прекалената си старателност. И той се бе изправил на крака.
— Кана вино! Да, да! — извика той. — Побързай. И аз съм жаден.
Гласът му сякаш трепна. Слухът на Сам долови трепването. Той поспря, огледа съдружника си и прочете по лицето му предателските намерения на дребния мошеник.
Усмихна се леко.
— Като поразмислих — каза той бавно, — струва ми се, че ще е по-добре ти да отидеш, а аз да остана да го пазя.
Каюзак зяпна и пребледня. В себе си капитан Блъд прокле невероятната му глупост.
— Значи, ми нямаш доверие, а? — попита Каюзак.
— Не… не точно — отвърна Сам. — Но аз оставам тук.
Каюзак се разгневи не на шега.
— Виж ти! По дяволите! Щом ми нямаш доверие да ме оставиш с него и аз не ти хващам вяра.
— Както искаш. Знаеш, че няма да се изкуша от обещанията МУ. Затова аз ще остана.
Доста дълго време двамата негодници съдружници се гледаха гневно в мълчание. Погледът на Каюзак помрачня. Той повдигна рамена и се извърна, сякаш без желание признаваше, че няма какво да каже срещу възражението на Сам. Застана замислен с присвити очи. Накрая се размърда, сякаш внезапно е взел решение.
— Е, хайде, аз ще отида! — заяви той и веднага тръгна. Когато вратата се затвори зад излезлия французин, Сам отново седна до масата. Блъд се вслуша в шума на бързо отдалечаващите се стъпки, докато изчезнаха в далечината; след това наруши мълчанието със смях, който стресна другия. Сам го изгледа изпитателно.
— Какво те забавлява толкова, капитане?
Както знаем, Блъд предпочиташе да има работа с Каюзак. Каюзак беше сигурен. Овладян от страха пред испанците, Сам представляваше слаба възможност. И все пак тази възможност трябваше да се използува, колкото и малка да изглеждаше.
— Привързаността ти, дявол да те вземе! — отвърна капитан Блъд. — Нямаш му доверие да го оставиш тук да пази, а имаш доверие да го изпуснеш от очи.
— Защо, какво беля може да направи?
— Може да не се върне сам — каза капитанът загадъчно.
— Гръм да ме тресне! — извика Сам. — Ако опита такива номера, ще го застрелям, щом го видя. Така правя аз с тия, дето ми играят номера.
— Ако си умен, на всяка цена ще постъпиш по тоя начин. Каюзак е измамен тип, Сам, зная го много добре. Ти му попречи тая вечер, а той не е човек, който прощава. Трябваше да го разбереш от предателството му спрямо мене. Но нищо не разбираш. Имаш очи, Сам, но не виждаш повече от сляпо кученце. Имаш и глава, Сам, но в нея няма повече мозък, отколкото в някоя тиква, защото иначе въобще нямаше да се колебаеш между Испания и мене.
— Ах, така ли?
— Точно така. Предлагам петдесет хиляди реала заедно с думата ми, че ще ти платя и се заклевам в честта си, че няма да храня лоши чувства и няма да търся отмъщение. Дори Каюзак те уверяваше, че на думата ми може да се разчита, и беше готов да я приеме.
Той млъкна. Негодникът ловец го оглеждаше мълчаливо, лицето му бе добило цвят на глина, а по челото му бяха избили капчици пот.
След малко Сам заговори с прегракнал глас.
— Петдесет хиляди, казваш, а? — попита тихо той.
— Разбира се. Защото, каква нужда има да делиш с това френско псе? Да не мислиш, че той щеше да ги дели с тебе, ако можеше да ги спечели всичките, като ти забие нож в гърба? Хайде, Сам, направи една смела постъпка, за да спечелиш цяло богатство. По дяволите, страха от Испания! Испания е призрак! Аз ще те пазя от Испания. Можеш в безопасност да живееш на борда на моя флагмански кораб.
Очите на Сам блеснаха за миг, но след това отново го обзеха тревожни мисли.
— Петдесет хиляди! А рискът!
— Няма никакъв риск — каза Блъд. — Няма дори половината риск, който ще поемеш, когато се разчуе, че си ме продал на Испания, а това сигурно ще стане. Човече, никога няма да напуснеш жив Тортуга. И дори да успееш, моите пирати ще те преследват до края на света.
— Но кой ще каже?
— Винаги се намира някой. Глупак си, че си се заел с тая работа, а още по-голям глупак си, загдето си взел Каюзак за съдружник. Не говори ли той открито за отмъщение? И няма ли поради това да бъде първият, когото ще подозрат? А когато го хванат, както сигурно ще стане, нали веднага ще те издаде?