Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Шт, Андре, не можеш, и не толкова високо, стените имат уши, особено в Легациите, нали? — прошепна Анжелик; не беше на себе си, учудваше се, че гласът й остана така спокоен и че цялата е толкова спокойна и можа да му разкаже с такава лекота. — Разбираш ли, за нещастие, бащата не е Малкълм Струан.
Усмивката изчезна от лицето на французина и после се появи отново.
— Шегуваш се, разбира се, но защо шег…
— Само слушай, моля те. — Анжелик премести стола си по-близо до него. — Аз бях изнасилена в Канагава…
Андре я загледа втрещен, докато тя му разказа какво смята, че й се е случило, какво е решила да прави, как е прикривала ужаса си оттогава.
— Боже мой, горката Анжелик, горкото момиче, колко ужасно е било за теб — беше всичко, което успя да измърмори, дълбоко объркан, докато постави следващото парче от мозайката на мястото му.
Сър Уилям, Сьоратар и Струан бяха решили да ограничат съобщението за операцията на д-р Хоуг в Канагава пред колкото е възможно по-малко хора — да я скрият особено от Анжелик; и двамата лекари съветваха, че от медицинска гледна точка това е най-разумното. „Защо да я тревожим излишно? Достатъчно я разстрои произшествието на Токайдо?“
„Няма все още причина да й кажа“ — помисли си Андре с ирония.
Взе ръката й и я погали, насилваше се да прогони собствените си безпокойства и да се съсредоточи върху нейните. Гледаше я — седнала в кабинета му, спокойна и сериозна млада девойка, с ясни очи и въплъщение на невинността, само преди няколко часа хубавицата на най-пищния бал в Йокохама; сега случилото се с нея му изглеждаше като небивалица.
— Наистина ли е станало? Наистина ли?
Анжелик вдигна ръка, сякаш за да положи клетва.
— Кълна се в Господа. — После отпусна ръце в скута си. Бледожълта пристегната дневна рокля, малко оранжево боне и чадър.
Смутен, Понсен поклати глава.
— Изглежда невъзможно.
През целия си живот бе участвал в множество такива трагедии на мъже и жени: в някои бе забъркван от своите началници, с други се сблъскваше, много от тях създаваше и ги използваше, ако не и всичките, за доброто на каузата: за Франция — за революцията, за Liberte, Fraternite, Egalite или за императора Луи Наполеон, за когото и да било от силните на деня… и на първо място за самия себе си.
Защо не? — помисли си Понсен. — Какво е направила Франция за мен, какво ще направи тя за мен? Нищо. Но тази Анжелик, тя или ще се провали някой ден — нейното спокойствие не е истинско, — или и тя е като някои познати жени, родени лоши, дето блестящо изкривява истината за собствени цели; или пък като други, подтикната от ужаса, ще стане пресметлива, студенокръвна за годините си жена.
— Какво?
— Трябва да го премахна, Андре.
— Мислиш за аборт ли? Та ти си католичка!
— Ти също. Това е работа между мен и Господа.
— Ами изповедта? Трябва да се изповядаш. В неделя ще се наложи да отидеш и…
— Това пък е работа между мен и свещеника, а после и Господа. Първо трябва да се реши основното.
— То е против Божите и човешките закони.
— И е било правено през вековете още преди потопа. — Гласът й прозвуча остро. — Ти всичко ли изповядваш? Прелюбодеянието също не е според „Божите закони“, нали? Убийството също е против всички закони, нали?
— Че кой казва, че съм убил някого?
— Никой, но е повече от вероятно да си причинявал смърт. Става дума за случай на насилие. Андре, нуждая се от помощта ти.
— Ще си навлечеш вечно проклятие.
„Да. Вече пролях езера от сълзи“ — помисли си Анжелик мрачно. И макар да го гледаше с невинни очи, мразеше го, задето й се налага да му се довери.
Сутринта се бе събудила рано и лежа, докато обмисляше плана си; така стигна до внезапното откритие, че трябва да мрази всички мъже. „Мъжете причиняват проблемите ни, бащи, съпрузи, братя, синове и свещеници — свещениците са най-лошите измежду мъжете, мнозина сред тях са прословути женкари, грешници и лъжци, които използват църквата за долните си цели, макар да е вярно, че се срещат и светци. Свещениците и останалите мъже са господари на нашия свят и погубват нас, жените. Мразя мъжете — с изключение на Малкълм. Него не мразя, не още. Не зная дали наистина го обичам. Не зная какво е любовта, но го харесвам повече от всеки друг мъж, когото съм познавала, и го разбирам. Най-после благодарение на Бога очите ми се отвориха!“
Анжелик погледна Андре с доверие и с молба. „Проклет да си, че трябва да се заробя пред теб, но, слава Богу, поне сега те разбирам какъв си. Малкълм и Джейми са прави — единственото ти желание е да господстваш над компания Струан или да я разориш. Проклятие, че трябва да се доверя на мъж. Само ако си бях в Париж или дори в Хонконг, щеше да има десетки жени, които дискретно да помоля за нужната помощ, но не и тук. Онези две вещици? Невъзможно! Те открито ме мразят и са ми врагове.“