Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че имаме вино!
— Бих искала да си налея една чаша — не устоя Юлила.
Не й беше никак приятно да си навлича неодобрението на по-голямата си сестра, която при това вече си беше извоювала уважение, а нищо чудно да споменеше пред някого за странностите й. И все пак изкушението се оказа по-силно, след като тъй и тъй разговорът вървеше трудно, още повече че беше съвсем служебен.
От известно време Юлила установяваше, че й е трудно да поддържа нормален контакт със семейството си, че роднините й стават все по-безинтересни, дори скучни. Особено Юлия, от която всички се възхищаваха заради това, че мъжът й е консул, че тя самата бързо бе станала една от най-уважаваните римлянки. Никога да не направи грешна стъпка, беше смисълът на живота за Юлия. А това означаваше да бъде щастлива, да обича своя ужасен Гай Марий, да бъде идеалната съпруга и идеалната майка. Наистина, твърде скучно.
— Навик ли ти е да пиеш сутрин? — попита Юлия, като се постара, доколкото й е възможно, въпросът й да прозвучи непринудено.
Думите й улучиха право в целта, както пролича от колебливото вдигане на рамене на Юлила, лекото й изчервяване и разтреперването на пръстите й. Но все пак сестра й поне се опита да излезе от положението:
— Ами и Сула го има този навик, а пък винаги му е било приятно някой да му прави компания.
— Сула? Да не искаш да кажеш, че го наричаш с когномена му?
Юлила се засмя.
— О, Юлия, колко си старомодна! Разбира се, че го наричам така! Нали знаеш, с него не живеем в Сената! Всички, с които общуваме, се наричат помежду си с прозвищата си, така е по-модерно. Освен това съпругът ми много обича да го наричам Сула — казва, че ако му викам Луций Корнелий, щял да се чувства като на хиляда години.
— Да, явно наистина съм старомодна — съгласи се Юлия, правейки сетни усилия да остане невъзмутима. На лицето й изведнъж грейна усмивка — може би беше от светлината, но в този момент сякаш се подмлади и стана по-красива от сестра си. — Пък и нали се сещаш, Гай Марий си няма прозвище.
Донесоха виното. Юлила си напълни чашата, но дори не погледна към алабастровата гарафа с вода.
— Често съм си мислила за това — подхвана тя темата и отпи жадно. — Сигурна съм, че като смаже Югурта, мъжът ти ще успее да прикачи някой когномен към името си, при това достатъчно впечатляващ. Само като си помисля, че онзи надут пуяк Метел има наглостта да поиска от Сената правото да си чества триумф и да присвои прозвището „Нумидик“! Та повече от ясно е, че то трябваше да бъде запазено за Гай Марий!
— Метел Нумидик — възрази й Юлия, която никога не подминаваше фактите с лека ръка — си е заслужил триумфа, Юлила. Той уби много нумидийци и се върна в родината си с достатъчно плячка, за да си го позволи. А ако е искал да се кръсти Нумидик и Сенатът му е дал това право, не виждам защо да недоволстваме. Освен това самият Гай Марий винаги е твърдял, че за него е достатъчно да носи скромното латинско име на баща си. В Рим има само един Гай Марий, докато Цецилий Метели с лопата да ги ринеш. Ще видиш — мъжът ми няма нужда от разни прозвища, за да се отличи от останалите. Един ден ще стане Пръв сред римляните — и ще постигне целта си единствено със своите забележителни способности.
Умението на Юлия да хвалебства по адрес на хора като Гай Марий беше направо отчайващо; чувствата на Юлила към зетя й бяха смесица от естествена признателност заради щедростта му към нея и пълно презрение, възприела от новите си приятели, неспособни да простят на едно, в очите им, парвеню, а оттам — и на жена му. Затова Юлила напълни отново чашата си и смени темата.
— Виното никак не е лошо, сестро. Но пък като се замисля, Марий сигурно има достатъчно пари да си угажда — отпи тя отново такива големи глътки като първия път. — Влюбена ли си в Марий? — внезапно попита сестра си.
Юлия не можа да се въздържи и цялата се изчерви. Ядосана, че толкова лесно се е издала, отвърна малко рязко:
— Разбира се, че съм влюбена в него! И трябва да си призная, че ми липсва ужасно. Предполагам, че дори във вашите среди не гледате на това като на нещо ненормално. Ти самата не обичаше ли Луций Корнелий?
— О, разбира се! — съгласи се Юлила, която се оказа на свой ред принудена да отстъпи. — Но откакто го няма, хич и не ми е минавало през ума, че ми липсва! Най-малкото, ако не се върне в идните две-три години, няма да ми направи ново дете в същия миг, в който това тук се покаже на бял свят — отново подсмръкна тя. — Да се движа навсякъде с подобен товар, никак не отговаря на представата ми за щастие. Винаги ми е било приятно да се чувствам лека като перце. Сега не мога да се понасям! А откакто сме женени, или съм бременна, или се възстановявам след бременност. Пфу!