Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Но въпреки това именно в помията Рандал успя да открие онова, което търсеше, някъде към три часа през нощта. Грешката му се бе състояла в подразбирането, че търси само един човек. Никое досие не бе съдържало нищо с очевидна важност, нищо, което би могло да е подозрително. Три от досиетата обаче съдържаха по един незначителен факт, който сам по себе си едва ли би привлякъл нечие внимание, ако не беше подробността, че обединяваше по много странен начин трима души. Въпросният факт се съдържаше в краткото биографично описание, закрепено с кламер към всяка от папките. Рандал бе прехвърлял всяка папка най-малко по дузина пъти, без да му обърне внимание. Съдържанието беше следното:
Име: Моини, Джаафар (професор)
Дата на раждане: 16 хордад 1297 (6 юни 1918)
Място на раждане: Техеран
Баща: Мирза Ибрахим Хан Казвини, Моин ал-Давла
Майка: Фатима, дъщеря на Мирза Мохамед Али Найир Техрани
Дата на назначение: Начало на учебната година, 10 шахривар 1349 година (1 септември 1970)
Последно местожителство: Бам
Адрес: Авеню „Пахлави“, ул. „Вазири“ 12, 3 ап.
Име: Рустамзаде, Кайван (Д-р на науките)
Дата на раждане: 9 мехр 1326 (1 октомври 1947) Място на раждане: Хамадан Баща: Фируз Рустамзаде
Майка: Голи Равхани
Дата на назначаване: Начало на учебната година, 10 шахривар 1355 (1 септември 1976)
Последно местожителство: Бам Адрес: Авеню „Шах“, ул. „Ягма“ 49, 7 ап.
Име: Амири, Реза (Д-р на науките)
Дата на раждане: 3 абан 1327 (25 октомври 1948) Място на раждане: Шираз.
Баща: Асадолах Амири
Майка: Мехри Агазаде
Дата на назначение: Начало на учебната година, 10 шахривар 1355 (1 септември 1976)
Последно местожителство: Бам Адрес: Авеню „Сепа“, ул. „Ищакр“ 17, 4 ап.
Беше повече от удивително, че трима от членовете на този малък факултет бяха живели на едно и също място — едно съвсем незначително селище, малък оазис на ръба на пустинята в югоизточната част на страната.
Беше също така любопитен и фактът, че и тримата обитаваха един и същ район в центъра на Техеран, един наистина порядъчен квартал, но съвсем не от най-известните. Но и това не беше всичко, установи смаяно той, защото познаваше добре тази част от града и картата изпъкна пред очите му: квартирите и на тримата бяха само на пресечка една от друга.
Системата за назначаване на университетски преподаватели в Иран, където новите университети никнеха като гъби, докато в същото време съществуваше остър дефицит на подготвени кадри, се различаваше значително от системата в повечето западни страни, където изискванията бяха изключителни високи и за човек извън учебната система беше много трудно да отговаря на необходимите изисквания за назначение на преподавателска длъжност. Несъмнен интерес предизвикваше и фактът, че и тримата имаха празнини в академичните си кариери преди назначаването им на съответните преподавателски длъжности в Техеран. В Бам нямаше университет или някакво еквивалентно учебно заведение. С каквото и да се бяха занимавали там, то едва ли беше преподавателска работа. По-нататъшното изследване на досиетата им разкриваше и допълнителни факти. Моини беше преподавал повече от петнадесет години в Ширазкия университет, преди да го преименуват в университета „Пахлави“ през 1962 година. През 1968 година бе подал молба за освобождаване от длъжност, за да се премести в Бам, където очевидно се бе занимавал с изследване на местната история. Рустамзаде и Амири бяха учили в университета „Пахлави“ и Моини им беше преподавал. След като и двамата бяха защитили дисертации съответно през 1973 и 1974, те се бяха преместили в Бам като асистенти на Моини. Моини явно е бил достатъчно заможен, за да издържа двама асистенти, и цялата работа не предизвикваше никакви подозрения. Рандал обаче не успя да открие и най-малки следи от някакви книги, учебници, монографии или научни статии, публикувани от някой от тримата за историята или диалекта на Бам.