Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Стрейкър вече не е тук. От февруари непрекъснато измъкват хората си. Британците също. И ние. Всички. За Бога, тая страна е полудяла. Какво е станало? Защо вече не си изчезнал?
— Казах ти, това е дълга история. Имах сблъсък. По-точно, два: един вчера и друг преди по-малко от час. Наложи ми се да се разправям със стражи на революцията.
— По дяволите! Стой настрана от тия копелета.
— Точно това се опитвам да правя. Сайръс, ти си ми длъжник. Можеше и да не те закачам, но ми трябва помощта ти. А и твоите хора носят известна отговорност за случая.
— Питър, нещата се промениха. Това, което става сега, няма прецедент в миналото. Какво пък, по дяволите. И двамата сме в тоя мръсен бизнес, и сме от една и съща страна — понякога, — при това сме добри приятели. Да, ще ти помогна. Наистина имаш вид на човек, изпаднал в беда. Първо обаче ще те отведа в новата ти къща и при един много дискретен лекар.
Растгу успя да го посети едва на следващата вечер, под прикритието на нощта, в безопасната къща в Майдийе. Рандал се беше съвзел доста, макар че все още се чувстваше замаян от лекарствата, с които го беше натъпкал лекарят. Напрежението беше отминало и ефектът беше повече от изненадващ. Рандал обясни, доколкото му беше възможно, случилото се с него, а Растгу му разказа за събитията от януари до този момент.
Израелецът не направи опит да го разпитва за мотивите му да остане в Иран, нито се опита да го разубеждава. От миналата година всички сякаш бяха полудели и беше безсмислено да се съпротивлява на тая всеобща вълна от безумие. Той самият щеше да се бори дотогава, докато беше възможно, и накрая щеше да спре, но дали щеше да се завърне с жена си и семейството в Тел Авив, или щеше да загине, докато подпомага бягствата на евреи през границата, не се знаеше. От своя страна, Рандал споделяше само информацията, с която разполагаше, а не чувствата, които го вълнуваха. Но колкото и да беше откровен пред себе си, той не беше наясно за чувствата, които го движеха; единственото, което осъзнаваше, беше, че нямат много общо с отмъщението, с простотата на възмездието. Смъртта на Ирадж и Фуджико беше нереално събитие, ефирно като сънищата; неговото почти чудодейно избавление беше толкова скорошно, че той дори не бе имал време да формулира точно мислите си или да си изясни чувствата.
Той щеше да остане и да издири групата, отговорна за смъртта им. Не заради самата им смърт, а заради всички други безсмислени убийства, залели страната в море от кръв. А може би дори и това не беше истинската причина. Това беше инстинктът му за самосъхранение, който го бранеше срещу ужасната мисъл, че животът му си е отишъл напразно. Дълги години той и колегите му бяха правили всичко по силите си, за да защитят Иран, да го запазят от вътрешни междуособици и от външна агресия, да осигурят стабилност — основата на демокрацията и свободата. Той беше вършил отвратителни неща с вярата, че служи на една висша кауза, беше убеждавал себе си, че почтената цел оправдава дори и най-ужасните постъпки. Но до какво беше довело всичко това?
До още по-голяма мегаломания на шаха, до още по-големи репресии, още по-големи несправедливости и накрая, до неизбежната революция, белязала загубата на всичко онова, за което бяха работили. Той не беше в състояние да се противопостави на кошмара или поне да го смекчи, дори и да разполагаше с цели армии. Но можеше да разруши нещо вътре в него, в самата му сърцевина, нещо, за което инстинктът му подсказваше, че е по-смъртоносно от всичко. Той не познаваше истинската му същност, нито дори се досещаше за действителните му цели, но то представляваше олицетворение на всичките му подсъзнателни страхове и отвращения. Също като някой лешояд или гигантски паяк. То се гушеше в леговището си и чакаше търпеливо да дойде и неговият час. Той щеше да се добере до него, за да го унищожи или да загине.
Гласът на Растгу наруши трескавите му мисли.
— Най-важното — каза израелецът — е да те измъкнем оттук. Работя горе-долу сам, откакто затвориха израелската мисия в Техеран, но не мога да рискувам с престоя ти повече в тази къща. Утре ще те преместя на ново място в Дарбанд, в подножията на планината на север. Там ще бъдеш в по-голяма безопасност. Но няма никакъв проблем да те вкарам в американското посолство. Крайно време е да се измъкваш от Иран.
— Не, благодаря ти, но имам доста неотложни неща тук. От тебе искам да ми осигуриш информация, колкото е възможно повече информация. Искам да знам всичко за оня бардак, където стана касапницата. Кой е собственикът, изобщо всичко. После ми трябват подробности за къщата в Колхак, която атакувахме през октомври 1977. Същото нещо: собственик, предишен собственик, всичко, което можеш да измъкнеш. Искам досиетата на всички членове на факултета по персийски науки в техеранския университет. И всичко, което успееш да откриеш за Масуд Хешмат. Това по всяка вероятност ще е достатъчно като начало.