Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Рандал бързо обмисли положението. Нямаше право да рискува и да споделя с този мъж каквото и да е от плановете си, нито да излага някого на опасност с фалшиво насочване.
— Моля ви само да ме откарате близо до американското посолство. Нямам документи, но ще намеря начин да се вмъкна. Ще го направите ли?
— Да, това няма да е трудно. Ще ви откарам веднага щом сте в състояние да тръгнем.
Кайванпур се усмихна и се надигна от стола. В този момент влезе съпругата му — носеше закуската. Беше привлекателна жена малко над четиридесетте, но изглеждаше напрегната и угрижена. Както предната нощ, пак не му проговори. Двамата с Кайванпур излязоха от стаята. Рандал се отпусна на леглото и притвори очи с желанието да се възстанови, да събере колкото сили му бяха останали. Така измина половин час.
Изтракването на входната врата го сепна, но онова, от което настръхна, беше безпогрешният звук от щракането на два затвора на автомати. Какъв глупак беше! Този мъж нямаше да рискува живота на цялото си семейство заради някакъв непознат, който можеше да се окаже и шпионин; много по-добре беше да се свърже с властите и да им го предаде в замяна на безопасността на дъщеря си.
Той скочи от леглото като изхвърлен от пружина; крайниците му нададоха безмълвен вик на протест. Моментално залости вратата с един стол, после грабна дрехите си и се облече по най-бързия начин. Пистолетът и документите липсваха. Докато нахлузваше дрехите, се зачуди защо ли още се бавят. Откъм стълбището се чуха внимателни стъпки — мъжете отвън бяха предпазливи, явно се бояха, че той все пак може да разполага с някакво друго оръжие. Рандал безшумно отвори прозореца и се измъкна навън на малко патио на половин метър под плоския покрив. Добре че не се бяха сетили да поставят някого отдолу.
Хвана се за ръба на покрива, с огромно усилие се издърпа горе и с един поглед обхвана околността. Къщата не беше достатъчно близо до съседната, за да прескочи на другия покрив. Напрегнато се замисли, докато лягаше до ръба на покрива. В стаята се разнесе трясък, после тропот от бягащи крака. След няколко секунди над ръба на покрива изникна ръка с автомат, последвана от втора ръка и глава. Рандал сграбчи автомата и се изправи. Устата на мъжа зейна от изненада. В следващия миг кракът на Рандал се стрелна и се стовари върху челюстта му. Стражът изкрещя, пусна се от ръба и се стовари на цимента. Рандал не губи дори и секунда. Провеси се с главата надолу, завря дулото на автомата в прозореца и стреля, описвайки широка дъга. Отвътре се разнесоха крясъци.
С мъка се надигна обратно на покрива, после затича по ръба към другата страна на къщата. На улицата беше паркиран само един джип; нямаше следа от други стражи. Явно бяха изпратили само трима или четирима да го арестуват — бяха счели, че повече не са необходими. Никой от съседите не се беше осмелил да си покаже носа навън; този път страхът, насаден от действията на революционните стражи, работеше в негова полза. Той се върна до задната част на покрива, погледна през ръба, после се смъкна на перваза на съседния прозорец. Един силен ритник и двете крила изтрещяха в касата. Рандал бързо се вмъкна в стаята и приближи до вратата. Прислони се до стената и рязко отвори. На площадката нямаше никого. Плъзна се към вратата на стаята, където беше прекарал нощта, без да отделя гърба си от стената, с насочен пред себе си автомат. Двама стражи се търкаляха на пода, и двамата тежко ранени.
— Колко души сте? — изсъска той. — Излъжете ли ме, ще ви пръсна черепите.
— Трима — заекна единият.
Рандал влезе само колкото да им прибере оръжията, после затръшна вратата и тръгна надолу по стълбището. Бяха четирима, вече беше сигурен. Четвъртият явно бе останал долу да държи под око обитателите на къщата. Къде ли се намираше сега? Тия стражи на революцията бяха аматьори, все млади момчета, но понякога аматьорите можеха да бъдат по-опасни и от професионалистите — реагираха различно и правеха неприсъщи грешки.
Стълбите водеха право към главната стая на приземния етаж. Появеше ли се долу, Рандал мигновено се превръщаше в идеалната мишена за всеки стрелец. Трябваше първо да предизвика стража да издаде мястото си. Той смъкна от рамото си едно от оръжията, които бе измъкнал от спалнята, вдигна го и изстреля откос към пода, като в същото време изпищя сякаш от болка. После извика силно на персийски „Улучих го!“ и затича надолу по стъпалата. Вратата на стаята срещу площадката на стълбището рязко се отвори и отвътре изскочи и четвъртият. Видя Рандал, но вече беше прекалено късно. Американецът стреля от гърди и откосът му отхвърли мъжа в обратно в стаята — той рухна и няколко секунди мяташе конвулсивно крайници преди накрая да затихне. В съседната стая изпищя жена.