Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Рандал се увери, че стражът е наистина мъртъв, после се затътри към стаята. Имаше чувството, че костите му всеки момент ще се разпаднат от болката, която му причиняваше вървенето. Главата му сякаш всеки миг щеше да се пръсне. Кайванпур и съпругата му стояха прегърнати, с лица изкривени от страх. Рандал мигновено изпита съжаление към тях, но нямаше време за излишни съчувствия.
— Къде са ключовете от колата? — изкрещя той. С разширени от ужас очи банкерът кимна към една масичка до вратата. Бяха цяла връзка, нанизани на пръстен.
— Кои са?
— Двата най-големи — отвърна разтреперано Кайванпур. — Сребърните.
— Откъде се минава за гаража?
— През кухнята и после надолу по стъпалата — посочи Кайванпур. — Вратата е отключена.
Рандал кимна и се върна във всекидневната. Видя телефона на един рафт близо до стъпалата, посегна и го изтръгна заедно с кабела.
— Има ли още? — запита грубо той. Кайванпур и жена му в унисон бясно заклатиха глави.
— И аз се надявам да няма. А сега много внимателно ме изслушайте. Ще изчакате десет минути преди да се развикате за помощ. Ясен ли съм? Ако по някакъв начин разбера, че не сте спазили молбата ми, ще се върна.
Знаеше, че ще се подчинят — бяха прекалено изплашени, за да се съпротивляват. Хукна към гаража.
14.
Техеран
6-16 май, 1979 година
Беше повече от неразумно да се приближава с колата прекалено близо до истинската си цел, така че я остави на „Пахлави“, на пет минути пеша от първата телефонна будка. Беше си наумил да се свърже със Сайръс Растгу, адвокат, чието жилище се намираше в Таджриш, в северната част на града. Растгу беше дълбоко законспириран агент на Мосад, израелското разузнаване, и от петнайсет години живееше в Техеран. Истинското му име беше Илиаху Елганян, произхождаше от семейство на ирански евреи, през 1949 година емигрирали в Израел. Прикритието на Елганян беше превъзходно — той използваше огромните връзки на рода на красивата си съпруга мюсюлманка, за която се беше оженил една година след пристигането си в Техеран и която си нямаше и представа за действителните занимания на съпруга си. Дължеше няколко услуги на Рандал, някои действително големи, но въпреки това щеше да му се наложи дълго време да убеждава евреина да му осигури подслон.
Рандал облекчено въздъхна, когато Растгу вдигна слушалката. Беше неделя, редовен работен ден за страната, и бе очаквал да се обади жена му, от която да поиска номера на офиса му. Заговори бързо и тихо.
— Чиста ли е линията?
— Да.
— Кога я проверявахте за последен път?
— Вчера. Кой се обажда?
— Рандал. Ще те чакам на ъгъла на „Тахт-е Таус“ и „Надер Шах“. Бързо.
И затвори, без да му позволи да разпитва или протестира. Това щеше да се уреди по-късно, лице в лице. Най-важното нещо за момента беше да изчезне от улиците. Бавно закрачи към мястото на срещата, на десетина минути път пеша. Елганян щеше да бъде там след около четвърт час, а може би и по-скоро.
Не бяха изминали и три минути и ягуарът на израелеца спря до бордюра. Коли от този род привличаха силно вниманието на околните, но пък бяха присъщи на неуморния начин на живот на адвокатите. Растгу се ухили и му отвори вратата. Рандал още не се беше настанил, когато Растгу превключи направо на втора и колата се втурна в напрегнатото движение на „Тахт-е Таус“.
— Ще те откарам в една безопасна къща в Майдийе. След няколко дни ще те прехвърлим. А сега разказвай. Какво си наумил? Знаеш ли, че можеш да ми срутиш цялата фасада? Кога се измъкна от болницата?
— Вчера. Това е дълга история. Не четеш ли вестници, не слушаш ли радио?
Растгу поклати глава.
— Не, не съм чул нищо. Защо, трябва ли?
Рандал се озадачи.
— Мислех си, че вече са разпространили описанието ми навсякъде. Сайръс, имам нужда от лекар и не искам Стрейкър или който и да е друг да знае къде се намирам. Поне засега.