Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Доста е. Не мога да ти обещая, че ще свърша всичко, Питър. Нямаш и представа колко е трудно дори и с имената на улиците днес. Принуден си да задаваш прекалено много въпроси, възбуждаш прекалено голямо любопитство и накрая свършваш в Евин или Комите, и преди още да са изтекли и двадесет и четири часа ти допират дулото на някой маузер в челото. Хората предават приятелите си, най-близките си. Чувал съм как родители донасят за децата си и деца за родителите си. Изглежда, лудостта е достигнала своя връх. Ще направя каквото мога, но не очаквай от мене чудеса.
На следващия ден, точно както беше обещал, Растгу откара Рандал в Дарбанд, в подножията на Елбрус. Въздухът беше свеж и чист. Това беше обичното място на любителите на пикници, туристите и катерачите, най-оживено вечер, когато хората се спасяваха от жегата на града и с удоволствие се разхождаха покрай реката в дефилето. Къщата, в която се настани Рандал, се гушеше зад дърветата, тиха и невидима откъм пътя. Той прекарваше дните си във физически упражнения и четене, напрягайки до крайност тялото и мозъка си в усилия да възвърне старата си форма. Възстановяваше се много бързо, но вече не се усмихваше и никога не споменаваше миналото. Някъде дълбоко в него, където дори и съзнанието му нямаше достъп, бяха погребани опасни мисли. Към Растгу, който редовно го посещаваше и го снабдяваше с провизии, външно беше внимателен, но вътрешно беше далеч. И двамата бяха разтревожени, че в никоя от масмедиите не беше дори и споменато за бягството на Рандал от болницата, въпреки че няколко дни подред усилено се разискваше случаят със застрелването на революционните стражи в Юзефабад и се споменаваше за някакъв чужденец.
Измина цяла седмица преди Растгу да успее да се добере до първата информация. Оказа се, че бардакът на улица „Абришами“ бил притежание на САВАК и бил популярен сред държавните шефове, генералите и агентите на САВАК, които можели да ползват услугите му безплатно. През нощта на касапницата в него се намирали няколко важни държавни чиновници, който факт според масмедиите бил основната причина за кървавата трагедия. Момичетата, които работели в него, били минали щателен отбор и подготовка и получавали добри пари, за да си спомнят интересните откъси от разговорите, които клиентите им водели с тях в леглата. Доста по-евтино, отколкото инсталирането на подслушвателни апаратури. Голи и отпуснати След изтощителни сеанси с едно или повече млади добре обучени момичета (или момчета, според случая), всички клиенти, с изключение на най-коравите, развързвали езиците си. През изминалите години доста клиенти бяха заплатили със седмици мъчения и накрая куршум в тила за прекараната приятна нощ в бардака.
Два дни по-късно Растгу се върна с още информация — копия от досиетата, които Рандал беше поискал от секретариата на университета, и подробности за къщата в Колхак.
— Къщата принадлежи на някой си Аббас Пакдини от едно малко селце, Вакилабад, на около стотина мили източно от Керман, в югоизточната част на страната. Той е богат земевладелец, притежава много акри насаждения с шамфъстък. Къщата е негова от девет години. През това време я е давал под наем на много хора, най-вече американци и западноевропейци, на безбожни цени. Но от близо година преди атаката през 1977 къщата е била наемана от един иранец, Фархад Резапур. Това име говори ли ти нещо?
— Да, разбира се. Той беше първият помощник на генерал Назери в щаба на САВАК.
— Той е и човекът, отговарял за работата на бардака в Абришами.
— Можем ли да се доберем до него?
— Страхувам се, че не. Беше екзекутиран в началото на март, заедно с още неколцина шефове на САВАК. Не е кой знае каква следа, знам, но това е максимумът ми.
— Всичко е наред. Само ми остави папките. Дано успея да открия нещичко, макар че, Господ ми е свидетел, не знам точно какво да търся.
Растгу си тръгна и Рандал се зарови в двайсетината дебели папки, които израелецът бе оставил на бюрото му. Нещо му подсказваше, че именно в тях ще намери някой от хората, виновни за смъртта на Ирадж Ашрафи и Фуджико. Беше сигурен в това.
Часовете течаха и отминаваха, а той все четеше и препрочиташе материалите във всяка папка. Най-обикновени донесения, някои съвсем тъпи, и в никое нямаше дори и намек за връзка с неговия случай. Няколко преподаватели в различни години бяха демонстрирали различни политически убеждения, почти всички бяха дълбоко религиозни, и с течение на годините всеки с по-сериозни опозиционни настроения беше арестуван и хвърлен в затвора, с което досието му бе преминало в управлението на САВАК. Тези досиета, подобно на всички документи от този род, представляваха невъобразима сбирщина от съществени факти и безсмислици, от политическите възгледи на човека до вкуса му към даден вид бельо. Абсолютна помия.