Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Виждахте ли мистер Бриксан? — чу тя до себе си един висок глас, когато прекосяваше улицата.
Адела уплашено се обърна. Тя съвсем беше забравила скитника.
— Не, не съм — каза тя. — По-добре идете при мистър Хебуорд. Мистер Бриксан живее при него.
— Сякаш не знам! Аз знам всичко, което може да се узнае за него.
— Струва ми се, че е в Лондон. Навярно и това знаете.
— Не е в Лондон — каза скитникът почти с укор. — Ако беше в Лондон, зер тук щях да се навъртам? Вчера е напуснал Лондон. Ще го чакам, докато дойде.
Адела се развесели от неговата упоритост.
Тя пресече пазара. Един голям автомобил се зададе с голяма скорост. Адела бързо се дръпна на страна. Тя позна колата на Стела Мендоза.
Стела бързаше извънредно много. Грегори Пене неочаквано беше решил да изпълни желанието й и сега тя бързаше, докато не е променил решението си. Тя позна Адела, спря колата, отвори вратичката и изскочи навън.
— Ако след два часа не се върна от Гриф Товер, съобщете в полицията — извика тя на смаяната Адела.
И преди още последната да се опомни, Стела подкара колата.
32
Методът на сър Грегори
Съобщение със същото съдържание Стела беше оставила и на масата в къщата си, а именно, че ако в определеното време не се завърне, полицията да прочете писмото. Тя обаче съвсем не беше помислила, че както съобщението, така и писмото не могат да бъдат намерени по-рано от следващата сутрин.
Предстоящата среща беше извънредно важна за Стела Мендоза, тъй като от нея зависеше цялото и бъдеще. Тя все отлагаше заминаването си с надежда, че Грегори Пане ще устои на обещанието си. И все пак тя не вярваше, че той ще изневери на своето схващане по отношение на паричния въпрос. А за нея това беше много съществено.
Грегори Пене като по чудо беше променил настроението си към нея: говореше много любезно по телефона и се засмя от сърце, когато тя му съобщи при какви предпазни мерки ще отиде при него. Когато по-късно потегли с автомобила си, в нея наново се породи страх.
Като пристигна в Гриф Товер, баронът не я прие в библиотеката, а в съседната голяма стая. По своята мебелировка тя се отличаваше значително от останалите стаи в къщата. Само веднъж Стела беше влизала в тази „празнична стая“, както Грегори я наричаше. Празнотата и тъмнината, които царяха там, по-рано я плашеха. Тя с неудоволствие си спомняше оргиите, които биваха устройвани там в нейна чест.
Тази стая беше постлана с дебел мек, черен килим.
Никакви мебели нямаше, само край стените бяха наредени ниски и широки дивани. Стените бяха украсени с предмети, събрани от Пене из Малайския архипелаг. Покривът се подпираше на две редица тъмночервени колони. Три електрически лампи с копринени жълти абажури пръскаха матова светлина, без обаче да придават уютен вид на стаята.
Пене седеше на един диван с кръстосани крака и наблюдаваше танца на едно момиче — туземка, което се движеше под звуците на странна мелодия, изтръгвана от китарите на трима туземци със сериозен вид. Музикантите седяха отзад, в един тъмен ъгъл. Грегори носеше огненочервена пижама. Неподвижният поглед на размътените му очи и бруталната гънка около устните, подсказваха на Стела в какво положение се намира.
Сър Грегори Пене беше напълно роб на страстите си. По рождение богат, той никога не се отказваше от изпълнението на своите прищевки. Богатството му автоматически се увеличаваше и когато радостите на живота му омръзваха и той се пресити от удоволствие, Пене се заемаше с непозволени работи. В джунглите на Борнео неговите хора устройваха от време на време грабителски походи, които му носеха като плячка хора и вещи. Но и те веднага му омръзваха, щом станеха негово притежание.
Едно време Стела възнамеряваше да стане господарка на Гриф Товер. След като обаче изпълни желанията на Пене, тя загуби очарованието си над него и в скоро време му стана напълно безразлична.
Лекарят му беше заявил, че прекомерното пиене ще го отведе в гроба. Но Пене започна още повече да пие. Пиянството му създаваше чудни видения и той обладаваше момичета, които го мразеха. Извънредно чувствителен, но в основата си страхлив, той никога не мислеше за последствията от своите авантюри. Впрочем, благодарение на парите си, той винаги разчиташе да потули всякакъв скандал.
Слугата, който въведе Стела в стаята, изчезна и тя седна на един диван. Дълго време тя гледа Грегори, преди той да си даде труд да я види. Изведнъж той се обърна и я погледна с размътените си очи.