Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Когато мелето се изсипа в двора на таверната, капитанът изпадна в екстаз и не пропусна да сподели задоволството си със своята гостенка, дори я похвали за слуховете, които беше пуснала така успешно.
Паякородната се бе наместила още по-близо зад него на прозореца, дори сложи ръце на раменете му.
— Не е трудно да насъскаш соларнийците един срещу друг. Вашите агенти на позиция ли са?
— Агенти? — изсумтя Хавел презрително. — Едва ли заслужават тази дума, но пък в Соларно има изобилие от наемни убийци, и местни, и гастролиращи. Принцеп Изгнана на практика ги бълва като национална индустрия. Ще си свършат работата, спокойно — увери я той, едновременно като мъж, който се опитва да направи впечатление на паякородна мома, и като офицер, който се надява да впечатли далечните й рекефски началници. Самият той се чувстваше на върха в онзи момент…
После видяха как платените убийци се втурват към плячката, как соларниецът пада убит, а водното конче се впуска в атака. Хавел дори плесна победоносно с ръце, когато бръмбарородното момиче падна назад, а убиецът се хвърли да го довърши.
После, уви, водното конче също падна, а в тълпата се отвори пролука в чест на новодошлия.
Капитан Хавел се дръпна от прозореца като пред нещо отровно.
— Това променя нещата — измърмори той, вперил поглед в единствената неподвижна фигура сред целия хаос долу, мъжа, чийто точен мерник бе видял сметката на втория им убиец.
— Познавате ли го? — попита Одиса.
— Силни ли са очите ви? Успяхте ли да видите хвърлянето?
— Не, всичко стана много бързо — отвърна тя, макар да беше видяла достатъчно. Реши обаче, че е по-добре капитанът да утеши наранената си току-що гордост с една образователна лекция.
— Мишена от другата страна на улицата и през движеща се тълпа хаотици — каза навъсено Хавел. — Познавам го, и още как. Честа, така му викат. Честа убиеца. Нещо като местна знаменитост, макар че рядко се изявява публично като сега.
— Паякороден ли е? Мислех, че…
— Не е от определена раса, а мелез някакъв. Минава за народен герой в този откачен град, но не защото прави нещо за друг освен за себе си, а защото е изключително добър в занаята си. Всички деца по улиците мечтаят да станат като него. — В тона на Хавел се четеше нескрито презрение към престъпника, издигнал се над парцаливата си черга. — Освен това е политически неутрален, така съм чувал. Всички партии и фракции са се опитвали да го ухажват по едно или друго време. Говори се, че накрая взел да убива пратениците им, за да го оставят на мира. Чудя се какво го е довело тук да защитава някаква загубена чужденка. Проклети да са тъпите соларнийци!
Одиса прочете всичко по лицето му — внезапно загрубялата игра, дребните му злоупотреби и планове, неочаквано застрашени от появата на двамата равнински агенти. Не просто двама нескопосани шпиони от Равнините при това, а нахлуване в личната територия на капитана, което имаше своите корени някъде в тъмната страна на Соларно.
— Ще се наложи да отнесете едно съобщение — каза Хавел с явна неохота. Ала въпросите на имперската сигурност имаха приоритет пред въпросите на личното му облагодетелстване и се налагаше да действа бързо, за да предотврати още по-голяма каша, по която да отсъдят за действията му. — Спешно съобщение до лагера в Аракетка. Нека знаят, че тук залозите внезапно са се повишили.
Одиса козирува като добър офицер от Рекеф, нарами раницата си и си тръгна. Пое по улиците на север, повървя доста, а когато се увери, че не я следят, обърна палтото си, вдигна си качулката, промени дори походката си и тръгна назад към пристанището. Направи всичко това, без да се замисля, водена от обучението си и от вродените инстинкти на своята раса.
Стигна до долнопробната крайбрежна кръчма и зачака своя човек. „Не своя човек — сгълча се тя. — Този начин на мислене рано или късно ще ми види сметката.“
Важно бе да внимава с него, защото слуховете бяха верни — Честа наистина беше убивал пратениците на своите потенциални клиенти, когато сметнеше, че се опитват да купят политическата му лоялност, а не просто да го наемат в качеството му на платен убиец. Когато най-после го видя да идва и да сяда на обичайната си маса, небето вече бе притъмняло. След пороя от по-рано, когато вятърът гонеше пелени от дъжд по водната повърхност, сега Езгнано приличаше на гладко огледало, което отразяваше луната и звездите.