Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Босини и Джун влязоха мълчаливо в театъра и се качиха да заемат местата си в ложа-балкон. Пиесата бе току-що започнала и притъмнелият салон с редицата хора, загледани все в една точка, приличаше на градина с обърнати към слънцето цветя.
Джун не бе идвала никога досега в ложа-балкон. От петнадесетгодишна възраст тя придружаваше винаги дядо си в партера, на най-хубавите места в залата — в средата на третия ред, които Джолиън старши запазваше у „Гроган и Бойнс“ на връщане от Сити много преди спектакъла; той ги донасяше в джоба на балтона си заедно с кутия пури и вехтите кожени ръкавици и ги предаваше на Джун да ги пази до определената вечер. На тези столове високият, изправен старец със спокойна побеляла глава и нетърпеливото девойче с червеникавозлатисти коси гледаха най-различни пиеси, а на връщане Джолиън старши казваше за артиста в главната роля: „Не го биваше! Ех, да беше видяла Бобсън!“
Джун бе очаквала тази вечер с нетърпение и радост; бяха си я откраднали и щяха да бъдат сами; никой на Станхоп Гейт не подозираше къде са. Знаеше се, че са у Соумс. Очаквала бе награда за тая измама, извършена само заради годеника; очакваше тази вечер да разсее плътния студен облак и да внесе в отношенията им — така странни и мъчителни напоследък — слънцето и простотата, които имаха, преди да настъпи зимата. Дошла бе с намерение за решителен разговор и гледаше към сцената, без да вижда нищо, смръщила чело и стиснала ръце. Рояк ревниви подозрения измъчваха сърцето й.
Дори да го забелязваше, Босини не даваше да се разбере, че съзира смущението й.
Завесата се спусна. Първото действие беше свършило.
— Тук е страшно горещо — каза девойката. — Бих искала да излезем.
Беше много бледа и разбираше — защото изострените й нерви виждаха всичко, — че той е неспокоен и смутен.
В задната страна на театъра имаше балкон към улицата; тя излезе, облегна се на парапета, без да продума, и зачака той да заговори.
Най-после не можа да се стърпи.
— Искам да ти кажа нещо, Фил — каза тя.
— Да?
От отбранителната нотка в гласа му лицето й пламна и думите излетяха сами:
— Ти не ми даваш никаква възможност да бъда мила с теб; от цяла вечност вече!
Босини гледаше упорито към улицата. И мълчеше.
Джун продължи разпалено:
— Ти знаеш, че съм готова да сторя всичко… да бъда всичко за теб…
От улицата нахлу глъч, остър звън го проряза и възвести, че завесата се вдига. Джун не мръдна. В душата й се водеше отчаяна борба. Да сложи ли всичко на карта? Да се нахвърли още сега срещу влиянието, срещу притеглянето, което го отдалечаваше от нея? Тя имаше борчески нрав, затова веднага каза:
— Фил, заведи ме в неделя на къщата!
С усмивка, която трепкаше и гаснеше на устните й, опитвайки се — с какво усилие! — да скрие, че го наблюдава, тя следеше изражението му. Видя го да се люшка и колебае, видя неспокойното смръщване на челото, внезапното изчервяване.
— Не в неделя, мила — каза най-после той, — някой друг ден!
— Защо не в неделя? Няма да ти преча на работата в неделя.
Той направи усилие и отвърна:
— Имам уговорена среща.
— Ще заведеш…
Очите му светнаха гневно; той сви рамене и каза:
— Имам среща, която ще ми попречи да ти покажа къщата!
Джун прехапа до кръв устни и се върна на мястото си, без да продума, но и без да сдържи сълзите от ярост, които се стичаха по бузите й. Залата беше за щастие вече тъмна, та никой не видя мъката й.
Но в света на Форсайтови никой не може да се смята подсигурен срещу наблюдения.
На третия ред зад тях бяха Юфимия, най-младата дъщеря на Никълъс, и омъжената й сестра мисис Туитиман.
Те разказваха у Тимоти, че видели Джун и годеника й в театъра.
— В партера ли?
— Не, не в…
— О, на първия балкон, разбира се. Изглежда, че това е на мода между младежите!
Всъщност… не било точно така. Те били в… както и да е, този годеж нямало да го бъде. Никога не били виждали по-буреносно изражение от това на малката Джун! Просълзени от удоволствие, те разказваха как ритнала шапката на един господин, когато се връщала на мястото си посред действието, и как я изгледал господинът. Юфимия беше прочута със своя безгласен смях, който завършваше обикновено с писък; а когато мисис Смол вдигна ръце и попита: „Какво? Ритнала ша-апка?“, Юфимия се заля в такъв смях, че трябваше да я свестяват с амоняк. На излизане каза на мисис Туитиман:
— Чу ли я? „Ритнала ша-апка?“ Ох, ще умра!