Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Стоеше по няколко минути пред тях, сякаш искаше да прецени качеството на материала им.
На трийсти април имаше среща с Босини, за да прегледат сметките, и пет минути преди определеното време той влезе в палатката, която архитектът си бе опънал под стария дъб.
Сметките чакаха на сгъваемата маса, Соумс кимна и седна да ги проучва. Доста време мина, преди да вдигне глава.
— Не мога да разбера — каза най-после той. — Надхвърлят почти със седемстотин лири уговорената сума.
Погледна Босини и добави бързо:
— Със строителите можете да се оправите, само ако ги държите здраво. Не внимава ли човек, винаги го мамят. Намалете с десет на сто всичко. И тогава ще надвишим предварителната сметка, но нямам нищо против да дам стотина лири.
Босини поклати глава.
— Намалявах до последния фартинг!
Соумс бутна гневно масичката, от което листовете се разпиляха по земята.
— Хубава каша сте забъркали тогава! — каза възбудено той.
— Много пъти ви казвах — отвърна рязко Босини, — че е невъзможно без извънредни разходи. Постоянно ви ги посочвах.
— Знам — изръмжа Соумс — и нямам нищо против едно увеличение от десетина лири тук-таме! Но откъде да зная, че под „извънредни разходи“ сте разбирали седемстотин лири?
Нравът на двата мъже допринасяше твърде много за това немаловажно разногласие. Влюбен в сградата, която бе замислил и създал и се надяваше да завърши, архитектът се тревожеше да не бъде принуден да спре работата или да си послужи с неподходящи материали и техника. А не по-малко искреното и горещо желание на Соумс да получи най-хубавото нещо срещу парите си го караше да забравя, че това, което струва тринадесет шилинга, не може да се купи за дванайсет.
— Съжалявам, че започнах този строеж — каза изведнъж Босини. — Идвате само да ме тровите. Искате срещу парите си двойно повече, отколкото всеки друг, а като получихте къща, каквато никой от графството няма, не искате да платите за нея. Ако целта ви е да се откажете от договора, ще се постарая да се справя сам. Но да ме вземат дяволите, ако продължа да работя за вас!
Соумс се опомни. Знаеше, че Босини няма пари и сметна думите му за глупаво самохвалство. Но виждаше също, че строежът на тоя пламенно бленуван дом може да се проточи кой знае докога, и то тъкмо тогава, когато надзорът на архитекта е най-необходим. Освен това трябваше да се мисли за Айрин! Тя беше много странна напоследък. Той смяташе, че се бе помирила с хрумването му за къщата само заради Босини. Не биваше да стигне до открит разговор с нея.
— Не се гневете — каза Соумс. — Щом се примирих с новата цена, няма защо да викате. Исках само да изтъкна, че когато ми се каже „това струва толкова“, искам… да, искам, да зная, че ще бъде така.
— Слушайте — каза Босини и Соумс тоя път наистина се ядоса и изненада от острия му поглед. — Вие плащате труда ми по тоя строеж безобразно евтино. За такъв труд и за времето, което ми струва, на Литълмастър или на някой друг глупак щяхте да платите четири пъти повече. Вие искате всъщност да имате първокласен архитект за четвърта категория хонорар и го намерихте!
Соумс видя, че Босини говори сериозно и, въпреки гнева си, разбра съвсем ясно какви могат да са последиците от едно скарване. Видя, че къщата ще остане недовършена, жена му ще недоволствува, а той ще стане за смях.
— Да прегледаме сметките — каза сърдито той — и да видим къде са отишли парите.
— Добре — съгласи се Босини. — Но ако нямате нищо против, да побързаме. Трябва да се прибера навреме, за да заведа Джун на театър.
Соумс го погледна бегло:
— Предполагам, че ще дойдете да я вземете от нас?
Босини я взимаше винаги от неговия дом.
През нощта беше валяло — пролетен дъжд, от който земята дъхаше на бурени и дървесен сок. Топъл ветрец полюляваше листата и златните пъпки на стария дъб, а дроздовете се надпяваха на припек.
Пролетен ден, изпълващ човек с неизразим копнеж, с мъчителна нега, със замечтаност, която го кара да гледа неподвижно стръкчетата трева, да протяга ръце, за да прегърне неизвестно какво. От пръстта лъхаше упоителна топлина, прокрадваща се през мразовитата наметка, с която зимата я бе покрила. Една непрестанна, подканваща ласка към човека да се отпусне в нейните обятия, да притисне снага до нея и да впие устни в гръдта й.
В такъв ден Соумс бе получил от Айрин съгласието, за което така често бе молил. Седнал върху поваления ствол на едно дърво, той й бе обещал бог знае за кой път, че ако бракът им излезе несполучлив, тя ще бъде отново свободна, както е била преди това.