Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Босини направи опит да поведе разговор:
— Днес е първият ден на пролетта.
Айрин повтори тихо:
— Да… първият ден на пролетта.
— Каква пролет! — каза Джун. — Не може да се диша!
Никой не отговори.
Изнесоха и рибата — отличен дувърски калкан. Билсън донесе бутилка шампанско, увита с бяла салфетка около гърлото.
— Ще ви се стори малко резливо — каза Соумс.
Подадоха котлетите, увити в розова крепонова хартия. Джун отказа да вземе котлет. Ново мълчание.
Соумс предложи:
— Вземи котлет, Джун. Не ще има нищо друго.
Джун отказа повторно и котлетите бяха изнесени. Айрин запита:
— Чухте ли моя дрозд, Фил?
— Разбира се… пее пролетния си призив. Още на площада го чух, когато идвах насам.
— Салата, сър?
Изоставиха пролетното пиле.
Сега се обади Соумс.
— Аспержите не струват. Чашка херес с десерта, Босини? А ти не пиеш нищо, Джун!
— Знаеш, че никога не пия — отвърна Джун. — Виното е отвратително нещо.
Внесоха шарлота с ябълки на сребърно блюдо. Айрин каза усмихнато:
— Азалиите са прекрасни тази година!
Босини промълви в отговор:
— Чудесни! С несравним мирис!
— Как можете да го понасяте? — каза Джун. — Билсън, захар, моля!
Подадоха й захар. Соумс забеляза:
— Шарлотата е добра.
Изнесоха и нея. Ново продължително мълчание. Айрин кимна:
— Махнете азалиите, Билсън. Мис Джун не понася миризмата им.
— Не, нека останат — каза Джун.
На малки чинийки поднесоха френски маслини и руски хайвер. Соумс запита:
— Защо няма испански маслини?
Но никой не му отговори.
Изнесоха маслините. Джун вдигна чашата си и каза:
— Малко вода, моля.
Наляха й вода. Внесоха сребърен поднос с германски сливи. Дълго мълчание. Всички ядяха в пълен мир.
Босини започна да брои костилките:
— Тази година… догодина… някога…
— Никога — довърши тихо Айрин. — Какъв великолепен залез! Небето е все още като рубин… несравнимо!
— А под него мрак — отвърна Босини.
Погледите им се срещнаха, а Джун се обади презрително:
— Лондонски залез!
Поднесоха египетски цигари в сребърна кутия. Соумс взе цигара и запита:
— Кога започва театърът ви?
Никой не отговори. Донесоха турско кафе в порцеланови чашки.
Айрин се усмихна спокойно и каза:
— Да можеше…
— Да можеше какво? — запита Джун.
— Да можеше да е винаги пролет!
Донесоха бренди. Беше светло и старо.
— Чаша бренди, Босини? — каза Соумс.
Босини изпи една чашка. Всички станаха.
— Желаете ли кола? — запита Соумс.
— Не — отговори Джун. — Билсън, палтото ми, моля!
Донесоха й палтото.
Айрин промълви откъм прозореца:
— Каква прекрасна нощ! Звездите вече изгряват!
Соумс добави:
— И така, приятно прекарване.
— Благодаря — отговори Джун от вратата. — Да вървим, Фил.
— Идвам — каза Босини.
Соумс се усмихна и каза насмешливо:
— На добър час!
Айрин ги изпрати до вратата.
— Лека нощ! — извика Босини.
— Лека нощ! — отвърна тихо тя.
Джун накара годеника си да е качат на горния етаж на омнибуса, защото искала да е на въздух, изви лице към ветреца навън и не продума.
Кочияшът се обърна веднъж-дваж с намерение да заговори, но намери за по-уместно да мълчи. Ама че весела двойка! Пролетта кипеше в неговите жили; той усещаше нужда от отдушник, преглъщаше, размахваше камшик, подканваше конете да бързат. Пък и те, горките, надушваха пролетта и почти половин час удряха по-бодро копита о паважа.
Целият град се бе оживил: клоните се извисяваха с премяна от млади листа и чакаха да получат някакъв дар от ветреца. Току-що запалените лампи побеждаваха постепенно мрака, лицата на минувачите изглеждаха бледи под тяхната светлина, а големите бели облаци се рееха бързо и безшумно из пурпурното небе.
Мъже във фракове бяха свалили пардесютата; работници се шляеха; жени — от останалите сами в този късен час — отминаваха самотни към изток с бавна, отмерена походка, с надежди и мечти за хубаво вино и добра вечеря или — съвсем рядко — за целувки, дадени с любов.
Всички тия хора, тръгнали по своя път под светлината на уличните лампи и плуващото небе, бяха получили в дар от пролетта своя дял от тръпно блаженство. И всички, като тия мъже с разкопчани жакети, бяха отхвърлили нещичко от своите каста, вярвания, обичаи и с леко накривени шапки, с походката, смеха, дори с мълчанието си издаваха онова, което беше общо у тях, под тръпнещите от страст небеса.