Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
„Заклевате ли се?“ — бе запитала тогава тя. А преди няколко дни му бе припомнила тази клетва. „Глупости! — бе отвърнал той. — Не е възможно да съм дал такава клетва!“ По някаква странна случайност си я припомни сега. В какви ли не чудновати неща мъжете могат да се закълнат заради една жена! Винаги би се заклел, за да я спечели! И сега дори, ако би могъл с това да я затрогне… но никой не можеше да я затрогне, тая студена жена!
Спомените нахлуваха със свежия, сладостен лъх на пролетния ветрец… спомени от дните, когато я ухажваше.
През пролетта на 1881 година той бе отишъл на гости у свой някогашен съученик и сегашен клиент, Джордж Ливърседж, от Бранксъм, който, в желанието си да увеличи доходите от боровите си гори в околността Борнмът46, натовари Соумс да състави за тая цел дружество. Мисис Ливърседж, жена с усет, устрои в чест на Соумс концерт и чай. Към края на тоя прием, който за немузикалния гост беше чиста скука, погледът на Соумс бе привлечен от една девойка в траур, която стоеше съвсем сама. Висока, все още слаба снага се очертаваше под меката черна рокля, ръцете в черни ръкавици бяха скръстени, устните полуотворени, а големите тъмни очи блуждаеха от лице на лице. Косата й, прибрана ниско на тила, блестеше над черната яка като спирали лъскав метал. И, докато я гледаше, Соумс усети как го овладява чувството, което почти всички мъже са изпитвали в един или друг момент от живота си — онова особено задоволяване на сетивата, оная особена увереност, която романистите и старите дами наричат любов от пръв поглед. Продължавайки да я наблюдава скришом, той се приближи към домакинята и зачака упорито музиката да спре.
— Коя е девойката с русата коса и тъмните очи? — запита той.
— Онази ли?… О! Айрин Ерън. Баща й, професор Ерън, почина тази година. Тя живее с мащехата си. Добра девойка, хубава, но без пари!
— Представете ме, моля ви се — каза Соумс.
Не знаеше как да поведе разговор, а пък тя беше съвсем неотзивчива. Но си отиде, решен да я види отново. Изпълни намерението си съвсем случайно, като я срещна на кея заедно с мащехата, която имаше обичай да се разхожда там от дванайсет до един преди обяд. Соумс се запозна с удоволствие с тази дама и, не след дълго, долови, че тя може да му бъде необходимият съюзник. Острият му усет за материалната страна в домашния живот скоро му подсказа, че Айрин струва на мащехата си повече от петдесетте лири, които внасяше годишно; подсказа му също, че Ерън, още млада жена, би желала да се омъжи повторно. А странната разцъфтяваща коса на завареницата беше пречка за осъществяване на това желание. И Соумс изработи с потайна упоритост своя план.
Замина си от Бормът, без да се издаде, но след един месец се върна и този път заговори не на девойката, а на мащехата. Каза, че решението му е непоколебимо и е готов да чака, докато се наложи. А наложи се наистина да чака дълго, да наблюдава как Айрин разцъфтява, как очертанията на младата снага се закръглят, как младата кръв пламти в очите и стопля млечнобялото лице; при всяко идване той й правеше предложение, а на тръгване за Лондон отнасяше отказа й с наранено сърце, студен и безгласен като гроб. Опита се да прозре скритите пружини на съпротивата й: и само веднъж му се стори да съзира някакъв лъч. Беше на една от онези танцувални вечеринки, които са единствен отдушник на страстите на населението в крайморските летовища. Седеше до нея в една ниша, все още тръпнещ от допира при валса. Тя го погледна над ветрилото, с което си вееше полека, а той загуби ума си. Улови китката й и притисна устни малко по-нагоре. Тя потрепера — и до ден днешен той не бе забравил това потреперване, нито дълбокото отвращение в погледа, който му отправи.
След една година тя отстъпи. Какво я накара да отстъпи, Соумс никога не разбра; не научи нищо от мисис Ерън, нелишена от дипломатически заложби. Когато запита веднъж след женитбата им: „Какво те караше да ми отказваш толкова пъти?“, Айрин отговори със странно мълчание. Загадка в деня, в който я видя за пръв път, тя беше и до днес загадка за него…
Босини го чакаше пред вратата. Красивото му, рязко очертано лице имаше странно замечтано изражение, сякаш и той долавяше обещание за блаженство в това пролетно небе, усещаше близкото щастие в пролетния въздух. Соумс го погледна. Какво ставаше с тоя човек, за да изглежда така щастлив? Какво очакваха тия усмихнати устни и очи? Соумс не разбираше какво очаква Босини, застанал тук и вдъхващ изпълнения с ухания ветрец. Почувства се отново смутен пред този човек, когото презираше по навик. И тръгна бързо към пристройката.
46
Морско летовище на южното английско крайбрежие.