Предани [calibre 1.48.0]
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Предани [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
страх, в нормален разговор, а не шепнешком на тайни срещи, когато ти се иска да
извикаш.
Той прокарва картата си пред тежката врата в наше ляво и тръгваме по друг коридор.
Този е тесен, светлината е бяла, флуоресцентна. Матю спира пред една врата, на която
пише ГЕННА ТЕРАПИЯ. В стаята момиче със светлокафява кожа и зелен гащеризон
сменя хартиената покривка върху масата.
– Това е Хуанита, лабораторен техник. Хуанита, това са...
– Знам кои са – казва усмихнато тя. С ъгълчето на окото си виждам как Трис застива.
Все още не може да преглътне факта, че всички са ни гледали и ни познават, че целият
ни живот е бил на показ. Но не казва нищо.
Момичето протяга ръка към мен и добавя:
– Супервайзърът на Матю е единственият човек, който ме нарича Хуанита, освен
Матю, разбира се. Всички ми казват Нита. Два теста ли ти трябват?
Матю кимва.
– Сега ще ги донеса. – Отваря някакъв голям медицински шкаф и започва да вади
разни неща. Всички са в пластмасови контейнери и са увити в хартия. Имат бели етикети.
Помещението се изпълва с шума от огъващите се под пръстите ѝ хартиени опаковки.
– Как ви се струва тук? – пита тя.
– Ще трябва време да свикнем – отговарям.
– Да, знам какво имаш предвид – казва и пак ми се усмихна. – Аз дойдох от един от
другите експериментални градове, Индианополис. Нашият експеримент пропадна. О,
извинявам се, вие не знаете за Индианополис! Не е много далеч от тук. На по-малко от
час със самолет. Не, и това няма да разберете. Знаете ли, няма значение, не е толкова
важно.
После вади игла и спринцовка от една хартиена опаковка и Трис пак застива.
– Какво е това? – пита тя.
– Това ще ни помогне да видим гените ви. Добре ли си? – пита я Матю.
– Да – отговаря Трис, но все още е много напрегната. – Просто не обичам да ми
инжектират непознати неща.
– Кълна се, това само ще разчете гените ви и нищо друго. Нита може да потвърди.
Нита кимва в съгласие.
– Добре, но мога ли да си го инжектирам сама?
– Разбира се – отвръща Нита. После пълни спринцовката с нещото, с което ще ни
четат гените, и я подава на Трис.
– Ще се опитам да ви обясня по най-елементарния начин как работи това вещество –
казва Матю, докато Нита втрива антисептик в ръката на Трис. Миризмата е неприятна,
кисело-горчива. Усещам как пари в ноздрите ми.
– В течността има микрокомпютри. Тяхната задача е да открият специфични генетични
маркери и да предадат данните към компютъра. Ще получа нужната ми информация за
около час, макар че ще ми трябва много повече време, за да разчета целия ви генетичен
материал.
Трис си забива иглата и изпразва съдържанието на спринцовката. Нита изправя ръката
ми и я намазва с оранжевия антисептик. Течността в спринцовката е сребристосива като
люспи на риба. Гледам изтичането през иглата и си представям как микроскопичната
технология започва да яде тялото ми, да чете, да анализира. Трис седи до мен и
притиска малко топче памук към пробитата си кожа. Усмихва ми се.
– Какво представляват тези микрокомпютри? Какво по-точно търсят?
Матю кимва и обяснява:
– Когато нашите предци са започнали да инжектират „коригирани“ гени на хората, с тях
инжектирали и генетичен тракер, който ни показва дали човек е излекуван, или не.
Обикновено тракерът се проявява под формата на запазване на самообладание по
време на симулации. Затова лесно може да се направи проверка, която да ни покаже
дали и доколко гените ви са излекувани. Което е и една от причините всеки в града да
минава теста за установяване на наклонностите, когато навърши шестнайсет години. Ако
по време на теста той запази връзката си с реалността и е в пълно съзнание, това
означава, че гените му са здрави.
Добавям теста за установяване на наклонностите към списъка с неща, които досега са
били важни за мен, а са се оказали просто уловка, с която тези хора получават
необходимата информация или резултат.
Не мога да повярвам, че запазването на самоконтрол по време на симулации, нещо, с
което се гордеех и което ме правеше силен, нещо, заради което Джанийн и Ерудитите
избиваха хора, за тези тук е просто начин да разберат дали гените ти са излекувани, или
не. Сякаш е някаква кодирана дума, която им показва дали принадлежа към
привилегированото общество на генетично здравите.