Ден нула [calibre 1.48.0]

Четирийсет минути по-късно Коул повдигна драперията на калъфа, с който беше покрито канапето. Пулър ѝ подаде фенерчето си.

— Тук има нещо — обяви тя и измъкна пластмасов кокал и две кучешки играчки.

— Изглежда, това е скривалището на песа — рече Пулър. — Виждаш ли нещо друго?

Тя провря ръка по-навътре под канапето.

— Чакай, чакай — спря я той и го повдигна от единия край.

— Браво, ето какво значи да използваш не само мускулите, но и главата си — похвали го тя.

— Това не е ли картон от кутия? — приведе се той.

— Ами това? — каза тя и се изправи с къс зелена хартия в ръце. — Прилича ми на част от пощенска разписка.

— Такава е — кимна Пулър и върна канапето на мястото му.

— Но къде е останалата част? Нима трябва да прегледаме стомаха му на рентген?

— Може би са я прибрали убийците на Уелман. Съобразили са, че кучето е скрило пакета, и са го намерили под канапето.

— Но откъде са знаели, че изобщо има пакет? — озадачено го погледна Коул.

— Разпитвали са жертвите си. Може би полковникът им е казал, че очаква пощенска пратка.

— Защо просто не са я получили? Вероятно са били в къщата, когато се е появил Рийд. Някой се разписва за пратката, представяйки се за Рейнолдс — както е постъпил онзи отсреща, поел ролята на Ерик Тредуел. Рийд твърди, че не познава никого от квартала. Искал е някой просто да му се разпише.

— Ами ако са разбрали за пратката, след като вече е била доставена?

— Нещо не ми се връзва, Пулър.

Той седна на ръба на канапето.

— Рийд е стигнал до вратата, защото му е трябвал подпис. Това означава, че е носил препоръчана пратка. Но не помни какво се е случило с пакета. Кой би изпратил препоръчана пратка на семейство Халвърсън? Те са двама възрастни пенсионери. Вероятно е била за Рейнолдс. Може би убийците са стигнали до нашето заключение: пощальонът е на вратата със специална пратка и те трябва да разберат за какво става въпрос.