Безумна луна

В главата ми, на едно мрачно и подло място, възникна съмнение. Погледнах към Тера, докато говорех с Макфин.

— Искате ли да ви развия една теория? — казах аз и продължих, без да чакам отговор. — Допускам, че казвате истината и че някой друг е извършил убийствата преди пълнолуние миналия месец. Някои гангстери от града. И за да са сигурни, че ще откачите през следващите три нощи, ви разрушават окръжността.

— Защо биха го направили? — попита Макфин.

— За да ви накиснат. Убиват няколко души, просто за кеф или по други причини, и хвърлят вината върху вас. Ако някой като мен или от Белия съвет се разрови в това, той директно ще стигне до вас. Вие сте известен. Като някой, който е вече осъждан. Метафорично казано, те ви намират надвесен над трупа с нож в ръката и вие изгаряте на място. В буквалния смисъл.

Макфин ме погледна за миг с интерес.

— Вероятно мислите, че може да има и друга причина.

Вдигнах рамене.

— Възможно е вие да сте убиецът. Опитвате се да направите всичко да изглежда, като че ли някой се опитва да ви натопи пред мен и Белия съвет. Полицията не може нищо да докаже съгласно действащата юридическа система, а с тази измама вие се изчиствате и пред свръхестествената общност. Вайкате се и позирате: «Горкичкият аз, аз съм само едно прокълнато момче». А през това време загиват доста хора. Хора, които ви пречат за осъществяването на проекта за Северозападния проход.

Макфин ми се озъби:

— Не мислите ли, че светът ще е по-добро място без Марконе и неговите подлизурковци?

— Хубава дума, «подлизурковци» — отговорих спокойно. — Това в момента не ме интересува, Макфин. Хора като Марконе са наясно с рисковете и ги поемат. Това, което ме притеснява, е, че много хора загиват, без въобще да го заслужават.

— Защо ще убивам невинни? — попита Макфин с висок, насечен тон.

— Невинни като Ким? — казах аз. — Аз съм магьосник, не светец. Разрешено ми е да съм отмъстителен.

Макфин пребледня и сведе поглед надолу.

— Може би вие пускате димна завеса. Може да сте безсилен. А може и да сте нещастен прокълнат човек, когото използват като кукла. Не мога да кажа все още кое от всичко е вярно.

— Ако допуснете, че не лъжа — изскърца Макфин, — кой би имал интерес да ме използва?

Поклатих глава.

— Това е въпрос за милиони. Бих допуснал, че е Джон Марконе — той ще спечели, ако вие не пречите на бизнеса на северозапад. Доколкото разбирам, проектът за Северозападния проход ще закове пирони в ковчезите на много индустрии в тази посока.

Макфин кимна тъжно.

— Така е.

— Значи, това е добър мотив за него. Но откъде знае за проклятието? И как е успял да разруши окръжността? Това не е типично за него. Той по-скоро би повредил спирачките на колата ви или би уредил да срещнете двама яки мъжаги в някоя тъмна уличка. Неговите методи са такива. — Вдигнах рамене. — Кой друг би могъл да го направи? Сещате ли се за някого?

Макфин поклати глава.

— Винаги съм бил късметлия. Успявах да се сдържа, да се заключа. Или да се отдалеча достатъчно далече, където никой не би могъл да ме намери. Така че, когато се трансформирам, да не мога да убия никого.

— И затова подкрепяте проекта за Северозападния проход? — отгатнах аз. — Място, където можете да отидете, когато изгрее пълната луна — обширна безлюдна зона.

Макфин погледна встрани към Тера, която стоически бе забила поглед пред себе си.

— По тази и други причини. — Стисна челюсти и погледна отново към огъня. — Не знаете какво е, господин Дрезден, да трябва да живееш със себе си.

Потърках устата и брадата си. Трябваше да се обръсна. Огледах Макфин и Тера за малко, защото трябваше да взема решение.

Истината ли казваше Макфин? Дали той просто бе жертва, използвана от някой безличен злодей, който все още е на свобода? Или ме лъжеше?

Ако лъжеше и бе измислил всичко това, с каква цел ме примами тук? Да ме убие, естествено, и по този начин да се отърве от единствения магьосник, който може да го задържи, когато приеме чудовищната си форма. Точно това щеше да направи, ако аз не бях успял да го изненадам така нелепо. Но какъв е смисълът? Какво би спечелил, ако ме отстрани, след като аз никога не съм се изправял срещу него?

Внимателно, Хари. Не се поддавай на параноята. Не всеки прави кроежи, заговорничи и лъже. Помисли и за Тера Уест. В главата ми се разгъваше от само себе си един отвратителен сценарий. Ами ако скъпата, сладка годеница е отегчена или и е дошло до гуша? Ами ако тя е извършила убийствата преди и след пълнолуние, за да накисне своя възлюблен? Така би могла да се отърве от Макфин и партньора на Марконе с един удар.