Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Излязох от парка изтощен и едва се въздържах да не започна да пищя от болка. Спрях на първата бензиностанция и успях да си събуя ботушите. Колкото и стари и удобни да бяха, каубойските ботуши не са предназначени за крос през горите. Облегнах се на стената на зданието до телефоните и седнах долу на тротоара. Цялото ми тяло се тресеше, но това постепенно се забави с успокояването на пулса и дишането ми.
Бях дал един час на Макфин, но той не се появи. Нито някой друг.
Скоро почувствах безпокойство. Възможно ли е да са заловили и Макфин, и Тера Уест? Полицаите на Мърфи не са кой знае какви, но знаех, че са упорити и хитри. Това беше напълно възможно.
Затършувах из джобовете на шлифера си и открих достатъчно монети за едно обаждане, след което се довлякох с мъка до телефона.
— Редакцията на «Аркейн», госпожица Родригес на телефона — каза Сюзан, когато вдигна телефона.
Гласът и звучеше уморено и напрегнато.
— Здравей, Сюзан — казах аз.
Рамото ме прободе, скръцнах зъби и се увих по-плътно в полите на шлифера. Вечерта настъпваше със студен вятър и сиви облаци и анцугът и тениската, които Тера Уест ми беше дала, не бяха достатъчни да ме предпазят от студа.
— Хари? — възкликна тя учудено. — За бога, къде си? Полицията те търси. Обаждаха се и тук. Заради някакво убийство.
— Недоразумение — казах аз и се подпрях на стената.
Болката ставаше все по-силна заради просмукващия се хлад и аз започвах да треперя.
— Звучиш ужасно — каза Сюзан. — Наред ли е всичко?
— Можеш ли да ми помогнеш?
На другия край настъпи кратка пауза.
— Не знам, Хари. Не знам какво става. Не искам да си имам неприятности.
— Мога да ти обясня всичко — предложих аз, борейки се да произнасям думите ясно, въпреки болката. — Но това е дълга история.
Подчертах леко последната дума. Понякога се плаша колко е лесно да накараш хората да направят това, което искаш от тях, ако ги познаваш достатъчно добре.
— История, а? — каза Сюзан.
Долових внезапно възникналия интерес в гласа и.
— Да. Убийства, насилие, кръв, чудовища. Ще ти разкажа всичко, ако дойдеш да ме вземеш.
— Копеле такова — пое въздух тя, но усетих, че се смее. — При всяко положение щях да дойда.
— Знам, че е така — казах аз, но усетих, че и моите устни се усмихват.
Дадох и адреса на бензиностанцията, като се надявах федералните да не са имали време да сложат бръмбар в телефона на Сюзан.
— Дай ми половин час — каза Сюзан. — Може би малко повече, ако има задръствания.
Хвърлих един поглед към небето, което бързо потъмняваше както от свечеряването, така и от струпването на тежки, тъмни облаци.
— Времето е решаващо. Побързай, ако можеш.
— Ти се пази, Хари — каза тя тревожно.
След което затвори телефона.
Направих същото и се облегнах на стената. Неприятно ми беше, че въвличам Сюзан в тази история. Чувствах се някак си принизен. Слабак. Това си беше моят вечен рицарски проблем. Не ми се искаше едно момиче да идва да ме спасява и да ме защитава. Не беше редно. Освен това не исках да излагам и нея на опасности. Аз бях заподозрян за убийство и полицията ме търсеше. Тя може да има неприятности заради прикриване или съучастничество.
От друга страна, нямах никакъв избор. Нямах пари за такси, дори ако успея да намеря такова в този далечен край на града. Нямах кола. Не бях дори в състояние да ходя. Моите контакти — Макфин и Тера Уест — бяха изчезнали. Исках някой да ми помогне и Сюзан беше единствената, на която имах доверие. Ако има и някаква история, тя беше готова да слезе в ада, за да се докопа до нея.
Бях се възползвал и преди от това, за да я накарам да ми помогне. Никак не ми харесваше. Искаше ми се да имам по-високо мнение за себе си. Свих глава срещу студа и потреперих, чудейки се дали съм постъпил правилно.
Докато чаках така, облегнат на стената, чух някакво драскане зад ъгъла на бензиностанцията. Напрегнах се и зачаках. Звукът се повтори — три кратки подрасквания. Сигнал.
Внимателно заобиколих зданието, готов да хукна всеки миг. Там се намираше Тера Уест, сгушена зад няколко празни кашона, от които лъхаше на бира и на боклуци. Тя беше гола, а по бронзовото и тяло нямаше нито грам тлъстина. Косата и беше в безпорядък, примесена с листа и клечки. Кехлибарените и очи изглеждаха още по-странни и диви, отколкото обикновено.
Изправи се и се приближи към мен, очевидно безчувствена към студа. Движеше се с някаква особена, неопитомена грация, която ме накара да оценя формите на краката и бедрата и, колкото и да бях пребит, уморен и мрачен.
— Магьоснико — поздрави ме тя. — Дай ми дрехата си.