Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Естествено, можете да правите магия без помощта на думите. Ако не се страхувате, че малко ще ви заболи.
Призовах волята си и това, което беше останало от страха ми, и ги насочих към това, което исках. Пред погледа ми заплуваха цветни точици. Мъжът върху гърба ми ръмжеше и отправяше някакви нечленоразделни закани, а разпенената му слюнка се стичаше отстрани по лицето ми. Другата му половина беше притисната върху изсъхналите листа и пръстта. Започна да ми причернява.
Тогава стиснах зъби и освободих волята си във внезапен прилив на енергия.
Случиха се две неща. Най-напред през мозъка ми препусна бляскава, дива и шумна мисъл. Очите ми се изпълниха с цветове, а ушите — с призрачни звуци. Сетивата ми бяха овладяни от безброй възприятия — острия аромат на земя и сухи листа, раздиращото драскане на крачетата на стоножката, дълбаеща кожата на ръката ми, усещането за топла слънчева светлина върху темето ми и още десетки други, които не можех да определя — все неща, които нямаха нищо общо с действителността. Те бяха ефектът от енергията, нахлула в главата ми.
Второто нещо беше, че цялото електричество, събрано във въздуха над мен, се спусна през пръстите ми, обхванали китката на нападателя, и по дължината на ръката му се съсредоточи в неговото тяло. Той се сгърчи конвулсивно върху гърба ми и силата на собствената му реакция го отхвърли от мен по гръб върху листата. Той се мяташе и риташе, а лицето му се разкриви в изражение на шок и страх.
Поех си въздух, все още замаян и шокиран, и успях да се изправя на крака само за да се облегна на едно дърво. Сгушен до него, наблюдавах как конвулсиите на моя нападател отслабват и той постепенно изпадна в пълна парализа. Гледаше към небето с отворена уста и само гръдният му кош се повдигаше и спускаше.
Огледах човека малко по-подробно. Беше едър. Наистина много едър, висок почти колкото мен, но два пъти по-широк. Беше облечен единствено с отрязани джинсови шорти и те видимо му бяха тесни. Външният му вид беше «подчертано мъжествен», с космати гърди и мускули на професионален борец. Косата и брадата му бяха посивели и бръчките по лицето издаваха, че вероятно е минал четирийсетте. Най-показателни ми се сториха очите му. Те излъчваха зеленикави отблясъци, подивели като на преследвано животно, и макар че беше прикован към небето, погледът му беше натежал от прекалено много ужасни познания. Не е било лесно да се живее с такова проклятие.
Чу се някакъв стържещ шум, последван от глухо тупване, и аз видях, че примката на Макфин беше празна и се люлееше напред-назад. Огледах тревата под нея и открих, че безформената фигура там се бе превърнала в дългокраката Тера Уест с нейните спортни дрехи. Изправи се на крака и за миг се озова до Макфин. Дишаше учестено, а погледът и беше мътен и зареян.
— Макфин — каза тя. — Макфин. Ти си го убил — изръмжа тя и се вторачи в мен, но сега очите и блестяха от кехлибарен гняв.
Кълна се, че видях как лицето и започва да се променя и оголените и зъби започват да приличат на кучешки. Може би магията изкривяваше възприятието ми или просто беше примитивна реакция на това, че Тера скочи на крака и се втурна към мен с ръмжене. Смъртта надничаше от очите и.
Не бях бит на два пъти, прострелян и почти удушен, за да позволя на някаква си върколачка да ме изненада. Събрах уморения си и все още замаян дух и насочих към нея здравата си ръка с въртеливо движение на китката.
— Vento giostrus![12] — протръбих аз.
Вятърът се спусна от дърветата и се завихри в кръг, повдигайки със себе си листа, клечки и малки камъчета. Миниатюрният циклон повдигна впусналата се в атака Тера от земята поне на десет метра и я запрати сред колоните на един бор. Наоколо се разхвърча дъжд от камъни и клони и се наложи да си търся прикритие зад един дънер.
Много неудобно. Бях създал повече вятър, отколкото исках. Това е опасността при подобно извикване, при внезапните импровизирани магии контролът върху тях е понякога труден. Единственото ми желание беше Тера да бъде завъртяна и да тупне долу на задника си.
Вместо това по дънера се блъскаха камъни и тракаха оглушително. Вятърът разлюля дърветата, прекърши клони и превърна половин тон прах и мръсотия в задушлив облак.
Той утихна за половин минута, а аз се задушавах и кашлях от прахоляка. Надникнах зад дънера, за да видя какво е станало.
Дърветата бяха оголени от есенните си цветове в район около петнайсетина метра в диаметър и само голите им клони стърчаха все още. Там, където кората е била чуплива или суха, вятърът я беше обелил и сега се виждаше само светлата, лъскава сърцевина на дънерите. Листата по земята също бяха изчезнали, както и 15-20 сантиметра от горния слой на почвата — лудешка вятърна ерозия. По почвата сега стърчаха няколко току-що разровени камъка, виждаха се оголени корени и няколко изненадани земни червея.