Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Той посочи към джинсовите шорти.
— Помните ли какво сте направили?
В думите ми имаше известна острота, но поне не изтърсих: «Помните ли, че убихте Ким Дилейни?». Кой казва, че не съм дипломат?
Макфин потрепери.
— Само отчасти — каза той. — Отделни неща. — Погледна ме и каза: — Нямах намерение да я нараня, кълна се.
— Тогава защо тя е мъртва?
Думите прозвучаха ясно и ледено. Тера ме погледна, но наблюдаваше и Макфин за отговор.
— Проклятието — каза той спокойно. — Когато се случи, когато се променя — били ли сте някога наистина бесен, господин Дрезден? Толкова бесен, че да загубите напълно контрол? Когато нищо не е важно за вас, освен да се подчините на своя бяс?
— Веднъж — казах аз.
— Тогава ще можете да ме разберете, поне отчасти — каза Макфин. — Обзема ме и нищо не остава, освен нуждата да убия някого. Да се подчиня на своя бяс. Опитах се да кажа на Ким, че окръжността няма да свърши работа, че тя трябва да бяга, но не искаше да ме послуша. — В гласа му се чувстваше безсилие и юмруците му се свиха. — Не искаше да ме послуша.
— Това ви е разочаровало — казах аз. — И когато сте се преобразили…
Той кимна.
— Така оцелях във Виетнам. Всички от моята рота загинаха, освен мен. Знаех, че пълнолунието наближава. И много ги мразех. Мразех войниците, които бяха убили моите приятели. Когато се промених, започнах да убивам наред и накрая не остана нито един жив в район от три километра.
Погледнах го продължително. Бях убеден, че ми казва истината. Че не запазва почти никакъв контрол върху себе си, когато се преобрази. Независимо от това си помислих, че когато той иска някой да загине, вероятно насочва чудовището в себе си в неговата посока, преди да загуби контрол.
Помислих си: «Внимавай да не засечеш Макфин в уличното движение».
— Добре — казах аз. — А защо дойдохте точно тук, във Вълчата гора? А не в някое друго скривалище?
Той се ухили през пламъците.
— А къде другаде да отиде един върколак, господин Дрезден?
— Някъде, където не е толкова очевидно — отговорих му аз.
Макфин поклати глава.
— ФБР не вярват във върколаците. Те няма да направят връзка.
— Може би — съгласих се аз. — Но има по-умни хора от ФБР, които също ви търсят. Не мисля, че трябва да се застояваме тук.
Макфин ми хвърли един поглед, след което се огледа наоколо, като че ли търсеше преследвачи.
— Може и да сте прав — съгласи се той. — Но не мога да ида никъде, докато не престане да ми се вие свят. А и вие не изглеждате много добре.
— Ще се справя — казах аз. — Добре тогава. Откъде познавахте Ким Дилейни? Предполагам, от нейната екологична активност.
Лицето на Макфин пребледня при споменаването на името и, но кимна.
— Първоначално, да. Открихме талантите и още преди година. Тя ни разказа, че сте и помагали да овладее способностите си. Не пряко, но тя ми помагаше за Северозападния проход. Накрая, миналия месец я помолих за помощ.
— Защо?
Макфин погледна подозрително към Тера, след което към мен.
— Някой беше разрушил моята окръжност.
Приклекнах и се подпрях на коленете си.
— Някой е разрушил окръжността? В подземието?
— Да — каза Макфин. — Не знам кой е. Не си стоя често вкъщи. Открихме я счупена, когато слязохме долу миналия месец преди пълнолуние.
— И помолихте Ким да я поправи?
Макфин затвори очи и кимна.
— Тя каза, че може. Каза ни, че може да очертае нова окръжност, която ще ме задържи…
Прехапах устни.
— Миналия месец е трябвало да се срещнете с партньора на Марконе, нали? За да преговаряте по проекта?
— Аз не съм го убил — бързо отговори Макфин. — Той загина в нощта след пълнолуние. Тогава не бих могъл да се трансформирам и да го направя. А през другите две нощи взех всички мерки да съм далече от човешки същества. Не съм убивал никого през следващите две нощи. Бях сам.
— Вашата годеница може да го е направила — казах аз и хвърлих един поглед към Тера.
Тя ме погледна за миг и отвърна очи.
— Не е тя — каза Макфин ледено.
— Нека да повторим още веднъж — казах аз. — Някой е развалил вашата окръжност. За да успее, е трябвало да знае за вашето проклятие, нали? И е трябвало да може да влезе в къщата ви. Въпросът е кой би могъл да извърши това? А следващият въпрос е кой го е направил и защо?
Макфин поклати глава.
— Не знам — каза той. — Просто не знам. Нямам много контакти със свръхестественото, господин Дрезден. Стоя настрани. Не познавам друг, който би могъл да го промени, освен нея.
Той сложи ръката си върху тази на жената до него.