Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Изгледах я и смъкнах шлифера от раменете си, въпреки че рамото ми изстена от болка, а цялото ми тяло ми подаваше съвсем други оплаквания, когато студът го захапа през тънките дрехи, които носех под шлифера. Тера го взе, уви се в него и го закопча плътно. Ръкавите му бяха прекалено дълги и полите му се вееха около глезените и, но той скри напълно стройното и здраво тяло. Леко съжалих, че съм я срещнал.
— Какво стана? — попитах аз.
Тя поклати глава.
— Полицаите не знаят как тича дивечът, нито пък как да го преследват. Един успя да ме хване, но аз го накарах да ме пусне. — Огледа се предпазливо наоколо и прекара пръсти през косата си, опитвайки се да махне листата и клечките. — Аз ги отведох далече от теб и Макфин, след това промених посоката и се върнах при лагера. Оттам проследих дирята на Макфин.
— Къде е той?
Тя се озъби.
— Федералните го хванаха и го отведоха.
— По дяволите! — въздъхнах аз. — Знаеш ли къде?
— В една кола — отговори тя.
— Не — изръмжах аз разочаровано. — Накъде тръгна колата?
Тя поклати глава.
— Имаше караница с онази, която наричат Мърфи. Тя имаше повече хора и повече оръжия. Макфин беше отведен, където искаше Мърфи.
— В Центъра — казах аз. — Мърфи ще иска да го задържи в управлението. На същия етаж, където е и Специалният отдел.
Тера вдигна рамене със строго изражение.
— Ти знаеш по-добре.
— Нямаме много време — казах аз.
— За какво? Нищо повече не може да се направи. Не можем да стигнем до него. Той ще се преобрази, когато луната изгрее. Мърфи и още много полицаи ще загинат.
— Как ли не — казах аз. — Ще стигна до управлението, преди това да се случи.
Тера ме погледна с присвити очи.
— Полицията издирва и теб, магьоснико. Ако стигнеш до там, ще те затворят в клетката. Никой няма да те пусне до Макфин.
— Нямам намерение да искам разрешение — казах аз. — Мисля, че мога да вляза вътре. Но първо трябва да мина през апартамента ми.
— Полицията го наблюдава — каза Тера. — Те очакват да се появиш там. Освен това ние нямаме нито пари, нито кола. Как ще стигнеш до Чикаго преди пълнолуние? Нищо не може да се направи вече.
Около бензиностанцията се чу скърцане на гуми и аз надникнах зад ъгъла. Сюзан току-що беше спряла с колата си. Дъждовните капки започваха да правят малки кръгчета по предното стъкло на тауруса[13]. Почувствах отново прилив на енергия.
— Ето я нашата кола — казах аз. — Последвай ме.
Изпитах такова удоволствие да давам команди на Тера, че тя ме изгледа. Обърнах и гръб и се запътих към колата.
Сюзан се наведе настрани, отвори вратата до себе си и примигна от изненада. Тя примигна още един път, когато Тера мина пред мен, бутна напред облегалката и се пъхна на задната седалка, показвайки дългите си стройни крака, след което хвърли към Сюзан един неразгадаем поглед.
Бутнах облегалката назад и се наместих. Искаше се доста голямо усилие да затворя вратата и неволно изпуснах болезнен стон. Когато погледнах към Сюзан, тя разглеждаше ръката ми. Погледнах също надолу и видях, че бинтовете и част от тениската са пропити с кръв. Червените белези се бяха спуснали надолу и се показваха от ръкава.
— За бога — ахна тя. — Какво е станало?
— Простреляха ме — казах аз.
— Боли ли? — попита изненадано Сюзан.
— Тази жена винаги ли е толкова глупава? — обади се Тера.
Аз потреперих. Сюзан се обърна назад и изгледа намръщено Тера, а аз видях как тя присвива очи и се озъбва, нещо, което едва ли можеше да прилича на усмивка.
— Боли — потвърдих аз. — Сюзан, карай към къщи, но не спирай отпред, като стигнем. Просто премини бавно. Аз ще ти разкажа всичко по пътя.
Сюзан хвърли един последен, изпълнен с недоверие поглед към Тера, особено към разкъсания ми от куршуми шлифер и голите и крака.
— Дано всичко да е наред, Дрезден — каза тя.
След това включи на скорост и потегли нервно обратно към града.
Искаше ми се да се отпусна и да заспя, но се насилих да обясня на Сюзан всичко, което се беше случило през последните дни, без да споменавам Белия съвет, демоните и други подобни неща. Сюзан слушаше, караше и задаваше насочващи въпроси, търсейки с радост информация за Северозападния проход и връзките на Джони Марконе с бизнеса, който му се противопоставяше. Дъждът се засили и стана равномерен, и тя включи чистачките.
— Значи, трябва да стигнеш до Макфин — заключи тя, когато свърших, — преди да изгрее луната и той да се преобрази.
— Точно така — казах аз.
— Защо не се обадиш на Мърфи? И да и кажеш точно какво става?
Поклатих глава.