Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Както кажеш — добродушно отстъпи Слоун.
— Може да нямаме сателити, но имаме карти — заяви Нора.
Тя разгърна картата на Холройд върху предната част на седлото и внимателно я проучи, като прецени приблизителната им скорост и изтеклото време. После отбеляза с точка вероятното им местоположение, датата и часа.
— Често ли си го правила? — попита я Холройд.
Нора кимна с глава.
— Всеки археолог трябва да може да чете карти. Адски е трудно да откриеш някои по-отдалечени обекти. И работата още повече се затруднява ето от това. — Тя посочи напечатаната в ъгъла на картата забележка: ДАННИТЕ НЕ СА ПРОВЕРЕНИ. — Повечето карти са направени по стереограмни образи, заснети от въздуха. Понякога това, което се вижда от самолета, е съвсем различно от действителността. Както сам знаеш, твоята радарна снимка, която е абсолютно точна, не винаги отговаря на картата.
— Много успокоително — измърмори Блек.
Нора прибра картата в тубуса, пришпори коня си и всички продължиха навътре в каньона. Той постепенно се разшири, потокът се стесни и на някои места съвсем изчезваше, оставяйки влажни ивици пясък, бележещи подземното му русло. Когато минаваха през стеснение в каньона, Нора спираше и го отбелязваше на картата. Слоун я настигна и известно време двете яздиха заедно.
— Пилот на самолет, опитна ездачка, археоложка, алпинистка — има ли нещо, което да не можеш да правиш? — попита Нора.
Слоун леко се размърда на седлото.
— Не поправям прозорци — през смях отвърна тя. После изражението й стана по-сериозно. — Предполагам, че заслугата или вината е на баща ми. Той е човек със строги изисквания.
— Той е забележителен човек — потвърди Нора, доловила язвителни нотки.
Слоун я погледна.
— Така е.
Излязоха от поредния завой и каньонът внезапно се разшири. До червеникавите скали растяха няколко канадски тополи. Лъчите на късното следобедно слънце косо се процеждаха между листата им. Нора си погледна часовника: минаваше четири. Тя със задоволство забеляза широка пясъчна издатина, където можеха да се установят на лагер — достатъчно високо, за да са защитени от неочакван порой, а и по бреговете на потока имаше много свежа трева за конете. Точно според името си каньонът. Остър завой рязко завиваше наляво и оставяше впечатлението за плътна каменна стена. Изглеждаше грозен — задръстен със скали, сух и горещ. До този момент бяха яздили спокойно, ала Нора знаеше, че това няма да продължи много.
Обърна коня си и зачака другите да се съберат около нея.
— Тук ще пренощуваме — извика тя.
Групата нададе одобрителни възклицания. Суайър помогна на Блек да слезе от седлото и ученият закуцука назад — напред, като разтърсваше крака и мърмореше. Холройд скочи сам, но се строполи на земята. Нора му помогна да се добере до едно от дърветата и той се облегна на дънера, докато изтръпналите му крака се раздвижат.
Слоун се приближи до Нора.
— Този каньон не ми харесва — сподели тя. — Какво ще кажеш да поразузная?
Нора погледна дъщерята на Годард. Тъмната й коса бе разрошена от вятъра, но това само подчертаваше красотата й и на златистата пустинна светлина кехлибарените й очи изглеждаха светли като на котка. През деня беше забелязала, че неколцина от членовете на експедицията, особено Блек, крадешком се възхищават на Слоун, чиято тясна памучна риза, разкопчана отгоре и леко мокра от пот, не оставяше почти нищо на въображението.
Нора кимна с глава.
— Добра идея. Междувременно аз ще се погрижа за всичко останало.
След като разпредели лагерните задачи, Нора помогна на Суайър да разтовари и разседлае конете. Подредиха всичко на пясъка и внимателно отделиха електронната техника от останалия багаж. С периферното си зрение тя видя, че въоръжен с кука за храсти, лопатка, нож и огромния си револвер, Бонароти се отдалечава на някаква загадъчна мисия. Дрехите му бяха все така чудодейно изгладени и чисти.
Веднага щом разтовариха конете, Суайър яхна Метиса. По време на прехода той постоянно бе говорил и пял на животните, разказвайки в стихове за събитията през деня. И докато водеше потното стадо към потока, отново запя: