Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Умирам от глад — когато пое вдигащата пара чиния, прибави Слоун.
— Познавате ли Луиджи? — седна до нея Нора.
— Да, запознахме се миналата година, когато изкачвах хребета Касин на Денали. Той ръководеше кухнята на базовия ни лагер. Докато всички други групи ядяха прещип и сухари, на нас ни поднасяха патици и еленско месо. Казах на баща ми, че трябва да наемем Луиджи за тази експедиция. Той е изключително голям майстор.
— Й услугите ми са изключително скъпи — отбеляза Бонароти.
Слоун с апетит омете омлета си. Другите инстинктивно отново се бяха събрали наоколо и Нора не се изненада: младата Годард не само беше красива, но и — седнала в пустинята по кожено яке и изтъркани дънки — излъчваше чар и проявяваше чувство за хумор и онази спокойна самоувереност, която идва с парите и доброто възпитание. Нора изпитваше смесица от облекчение и завист. Чудеше се как ще въздейства тази промяна върху положението й на ръководител. „Най-добре веднага да изясним нещата“ — помисли си тя.
— Е — започна Нора, — искаш ли да ни обясниш драматичната си поява?
Слоун я погледна с ленива усмивка.
— Още веднъж се извинявам — каза тя, остави настрани празната чиния и се отпусна назад, разтворила якето си, под което се виждаше скъпа памучна риза. — Забавих се в Принстън с един изоставащ студент. Никога не съм късала никого и не исках да започвам сега. Работих с него, затова закъснях за пътническите полети.
— Разтревожихме се за теб на пристанището.
Слоун се понадигна.
— Не получихте ли съобщението ми?
— Не.
— Разговарях с човек на име Бригс. Обеща да ви предаде.
— Трябва да е забравил.
Слоун широко се усмихна.
— Там е доста оживено. Е, постъпили сте както трябва, щом сте тръгнали без мен.
Суайър доведе конете от паша и Нора отиде да му помогне с оседлаването. За нейна изненада Слоун я последва и сръчно оседла два коня, докато каубоят оседла три. Завързаха животните за недалечните храсти и Суайър се зае с товарните коне — мяташе отгоре им одеяла и самари, стягаше ремъците, грижливо уравновесяваше по-обемното оборудване, покриваше всеки товар и го завързваше. После предаваха коня на Слоун, която го отвеждаше навътре в каньона. Бонароти опаковаше последния кухненски багаж, докато Смитбак спокойно се протягаше наблизо и спореше с готвача дали за телешки медальон повече подхожда сос беарнез или борделез.
Накрая Нора задъхано се отдръпна назад от последния кон и си погледна часовника. Тъкмо минаваше единадесет: имаха достатъчно време за прилична езда, но трябваше да се съобразява и с новаците. Тя погледна Суайър.
— Искаш ли да им дадеш първия урок?
— Бива — съгласи се каубоят, загащи се и се обърна към групата. — Кой от вас може да язди?
Блек понечи да вдигне ръка.
— Аз — изпревари го Смитбак.
Суайър го измери с поглед и мустаците му скептично провиснаха.
— Нима? — като изплю струя тютюн, попита той.
— Е, поне можех — призна журналистът. — Това е като карането на колело, човек бързо си го спомня.
На Нора й се стори, че Суайър се подсмихва под гъстите мустаци.
— Първото нещо е запознанството.
Всички озадачено замълчаха, докато той ги обхождаше с поглед.
— Тези два коня са мои, жълто-сивият и червено-кафявият. Метиса и Сладка трева. Тъй като господин Смитбак е опитен ездач, ще му дам да язди Ураган и да води Мухогъз.
Блек рязко се изкиска. Смитбак неловко мълчеше.
— Имената имат ли някакво особено значение? — с престорено безразличие попита той.
— Нищо специално — отвърна Суайър. — Само някои техни навици, това е. Ще ви затруднят ли тези два чудесни коня?
— А, не, няма — малко неуверено каза журналистът и се вторачи в едрия кон с буйна грива и опашка и неговия дорест събрат.
— Претрепали са само неколцина новаци, пък и те бяха нюйоркчани. Тук нямаме нюйоркчани, нали?
— Нито един — отвърна Смитбак.
— За доктор Блек съм определил Сграбиче и Пандела. За Нора съм оставил най-добрата си кобила, Жезъл. Ще водиш Сврача стръв. Не се заблуждавай от името: той може да е грозен, кривокрак, с овча шия и магарешки хълбоци, обаче може да носи сто килограма товар от тук до самите порти на ада.
— Да се надяваме, че няма да се наложи да ходи дотам — каза Нора.
Суайър разпредели конете според способностите и нрава им и скоро всички държаха по два коня за оглавниците и юздите. Нора се метна на седлото, Годард и Арагон последваха примера й. Спокойно уравновесената стойка на Слоун показваше, че е опитна ездачка. Останалите нервно пристъпваха от крак на крак.