Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Къде се научи да яздиш? — извика му тя.
— Две години учих в колеж в Аризона — отвърна репортерът. — Бях болнаво хленчещо изчадие и родителите ми решиха, че това ще ме направи мъж. Закъснях за първия семестър и всички коне бяха заети, освен един едър стар приятел на име Търпин. Веднъж, беше дъвкал бодлива тел, в резултат на което си беше разкъсал езика и той постоянно висеше навън — дълъг, розов и отвратителен. Затова никой не го искаше. Обаче беше най-бързият кон в училището. Състезавахме се по сухите дерета и из пустинята и Търпин, винаги побеждаваше. — Той поклати глава и се усмихна.
Изведнъж усмивката на лицето му се замени със смайване.
— Какво става, по дяволите? — Смитбак рязко се завъртя. Нора проследи погледа му и видя, че товарният му кон Мухогъз препуска назад. По крака на журналиста висеше гъста слюнка. — Тоя проклет кон се опита да ме ухапе! — възмутено изрева той.
Товарният кон с невинна изненада се озърна назад.
— Този дърт Мухогъз! — снизходително поклати глава Суайър. — Определено има чувство за хумор.
Смитбак избърса крака си.
— И аз го установих.
След половин час спокойна езда Нора спря групата. Тя извади от завързания за седлото й алуминиев тубус картата, върху която Холройд беше нанесъл радарните данни. Проучи я бързо и после му даде знак да се приближи.
— Време е да засечем местонахождението си със сателитната система — каза Нора.
Знаеше, че на около девет и половина километра по Змийския каньон се отклонява по-малък каньон, отбелязан на картата с името ОСТЪР ЗАВОЙ. Номерът бе да определят кой от безкрайната върволица странични каньони, покрай които минаваха, е този остър завой. От дъното на каньона всички завои изглеждаха еднакви.
Холройд затършува в самара и извади устройството за сателитно позициониране — лаптоп, в който беше качил всички навигационни данни. Докато Нора чакаше, той стартира компютъра и затрака на клавиатурата. След няколко минути сбърчи лице и поклати глава.
— Точно от това се страхувах.
Нора се намръщи.
— Само не ми казвай, че не е достатъчно мощен.
Холройд кисело се засмя.
— Мощен ли? Той използва двайсет и четири канално четящо устройство с дистанционна връзка. Може да чертае карти, да оставя пътеки от трошици хляб, каквото му кажеш.
— Тогава какъв е проблемът? Да не се е повредил?
— Не, просто не може да засече данните. За да го направи, трябва да регистрира най-малко три спътника в геостационарна орбита. От този дълбок каньон обаче не може да открие нито един. Разбираш ли?
Холройд обърна лаптопа към Нора и тя пришпори коня си към него. На екрана се виждаше дребномащабна карта на платото Кайпаровиц. В горния край имаше по-малки прозорци с увеличени карти на езерото Пауъл, компаси, различни данни. В един от тях прочете следните съобщения:
РЕЖИМ НА ЗАСИЧАНЕ
ТЪРСЕНЕ НА САТЕЛИТИ…
ОТКРИТИ САТЕЛИТИ: 0
3-D ЛОКАЛИЗАЦИЯ: НЯМА
ШИР/ДЪЛЖ: НЯМА ДАННИ
ВИСОЧИНА: НЯМА ДАННИ
ПРЕМЕСТЕТЕ УСТРОЙСТВОТО И СТАРТИРАЙТЕ
НОВА СЕСИЯ
— Виждаш ли? — Холройд посочи малък прозорец на екрана, в който няколко червени точки орбитираха по кръгла траектория. — Това са наличните сателити. Зеленото означава добра връзка, жълтото — лоша, а червеното — никаква. Всички са червени.
— Изгубихме ли се вече? — със смесица от опасение и задоволство извика Блек иззад тях. Нора не му обърна внимание.
— Ако искаш да засечем сателитите, трябва да се качиш горе.
Тя погледна високите червени скали, после пак сведе очи към Холройд.
— Ти си пръв.
Той се усмихна, изключи лаптопа и го прибра в самара.
— Това е страхотен уред, когато работи. Обаче предполагам, че тук дори възможностите на техниката си имат граници.
— Искаш ли да се покатеря и да отчета данните? — със спокойна усмивка попита приближилата се Слоун.
Нора любопитно я погледна.
— Нося си катераческо снаряжение — поясни Слоун, повдигна капака на самара и показа ремъци и всевъзможни пособия. Тя замислено погледна скалните склонове. — Не е много трудно, сигурно бих могла да се изкатеря и без въжета.
— Ще го направим, когато наистина се налага — отвърна Нора. — Точно сега предпочитам да не губим време. Ще определим местоположението си по данните, с които разполагаме.