Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Принцеса Катерина ме вика с кратка бележка, в която ми заръчва да дойда в къщата на лейди Уилямс, където ще ме очакват приготвени покои, подобаващи за благородна дама с моето положение. После трябва да отида веднага в двореца Уестминстър, право в помещенията на гардеробната, да избера половин дузина рокли, и да се явя при нея, богато облечена, като нейна първа придворна дама. Това е избавлението ми. Свободна съм. Това е възстановяването на положението ми.
Оставям децата в „Сион“, а аз потеглям надолу по реката към Лондон. Все още не смея да ги взема със себе си; имам чувството, че първо трябва да се уверя в нашата безопасност, да видя, че сме истински свободни, и едва тогава да се осмеля да ги повикам при себе си.
Лондон не прилича на град, изгубил своя крал. Това не е столица в траур, а град, полудял от радост. По уличните ъгли пекат месо; пият ейл от общи чаши, които си подават от прозорците на пивниците. Кралят е погребан съвсем наскоро, принцът още не е коронован, но градът е опиянен от радост. Отварят вратите на затворите за длъжници и оттам излизат мъже, които са мислели, че никога вече няма да видят дневна светлина. Сякаш някакво чудовище е умряло и ние сме освободени от хватката на ужасно проклятие. Това прилича на събуждане от кошмар. На пролет след безкрайно дълга зима.
Облечена в новата си рокля в бледозеления цвят на Тюдорите, с триъгълна шапчица, тежка като шапчицата на принцесата, влизам в залата за аудиенции на краля на Англия и виждам принца, не на трона му, не застанал вдървено под балдахина от златен брокат като въплъщение на величието, а смеещ се с приятелите си, докато се разхожда из стаята с Катерина до себе си, сякаш са двойка влюбени, омагьосани един от друг. А в дъното на стаята, разположила се на стола си, заобиколена от безмълвните си дами, с по един свещеник от двете страни за подкрепа, седи нейна светлост, облечена в най-наситеното черно, разкъсвана между скръбта и гнева. Тя вече не е нейна светлост майката на краля — титлата, която ѝ вдъхваше толкова голяма гордост, е погребана със сина ѝ. Сега, ако предпочете, може да бъде наричана нейна светлост бабата на краля, но по буреносното изражение на лицето ѝ личи, че не го предпочита.
Англия
1509 г.
За обикновените хора на Англия това е милостиво спасение от тегобите. За лордовете е избавление от тиранията. За хората от моето семейство и моя род това е чудодейното отменяне на смъртна присъда. Всеки човек с кръв на Плантагенет в жилите, всеки, сродил се по брак с Йорк, е живял с подарено време, съзнавайки болезнено, че във всеки момент кралят може да си вземе назад дадената дума, и тогава на вратата ще похлопат кралските телохранители с ливреи в зелено и бяло, и ще последва бързо пътуване в тяхната баржа без отличителни знаци до шлюза на Тауър. Голямата зъбчата решетка на крепостната врата ще се плъзне нагоре, баржата ще влезе — и затворникът няма да излезе никога повече.
Но сега ние действително излизаме. Уилям Кортни излиза помилван от Тауър, молим се и Уилям дьо ла Поул да излезе скоро. Братовчед ми Томас Грей е освободен от крепостта в Кале и се прибира у дома. Невярващо, като стопани, които бавно отварят вратите си с изрисувани с боя кръстове на тях, след като чумата е минала през някое село, всички започваме да излизаме. Братовчеди идват в Лондон от далечните си замъци, надявайки се, че е безопасно отново да се появят в кралския двор. Роднини, които не са писали от години, сега се осмеляват да изпратят съобщение, споделят семейни новини, съобщават за раждането на бебета и смъртта на членове от семейството, питайки със страх как са всички други? Някой виждал ли е еди-кого си? Знае ли някой дали еди-кой си далечен братовчед е в безопасност в чужбина? Смъртната хватка на стария крал върху всеки от нас внезапно се отпуска. Принц Хари не е наследил страхливата подозрителност на баща си; той отпраща шпионите, отменя дълговете, помилва затворниците. Сякаш всички можем да излезем навън, примигвайки на светлината.
Слуги и търговци, които са ме отбягвали след смъртта на съпруга ми и изпадането ми в немилост, идват при мен с дузини да предлагат услугите си сега, когато името ми вече не е написано някъде, в някой списък, с въпросителен знак до него.
Бавно, едва смогваща да повярвам на късмета си, подобно на останалата част от страната откривам, че съм в безопасност. Като че ли съм оцеляла през опасните двайсет и четири години на царуването на първия Тюдор. Брат ми умря на ешафода на крал Хенри, съпругът ми — докато му служеше, братовчедка ми — в родилното ложе, опитвайки се да го дари с още един наследник; но аз оцелях. Бях разорена, сърцето ми беше разбито, бях принудена да се разделя с повечето си деца, задържайки само две, и живях в укритие с тях, но сега мога да изляза, полузаслепена, на слънчевата светлина, в лятото на младия принц.