По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
„Какво мислиш, Рик? Тук има едно момиче, което може да принуждава хората да правят разни неща против волята им. Чудя се дали има и друга дарба, за която не подозира.“
„Каква?“
„Да върне някого. От мястото, където се намираш ти. За да бъдем заедно.“
Не последва отговор.
„Рик?“
„Тук съм. Слушам те.“
„Вероятно ще се наложи да й разкажа цялата история за това, че сега съм Кен, за това как съм се влюбила в теб…“
Аманда се слиса. Преди беше ли казвала тези думи, пред него? Не прекаляваше ли?
„Няма да има полза.“
„Защо?“
„Защото е невъзможно. Такава сила не съществува. Не и извън филмите и книгите.“
„Но аз не мога завинаги да остана в Кен! Родителите му мислят, че е болен, майка му утре ще ме води на лекар. Не знам кога или как ще се върна в себе си, но това рано или късно ще се случи.“
„Знам.“
„Тогава какво ще правим? Когато се върна в своето тяло, дори няма да можем да си говорим!“
„Знам.“
„За втори път казваш това! Нямаш ли никакви идеи?“
„Само една. Трябва да спрем да се свързваме. Сега.“
Явно ахна на глас, защото всички в стаята се вторачиха в нея.
— Кен? Добре ли си?
— Ъм, малко ми се гади. Може ли да изляза?
Мадам бързо връчи на Аманда-Кен талонче с разрешение за излизане в коридора и момичето се втурна извън стаята. Изтича надолу по стълбището към тоалетната в мазето, която никой не ползваше, онази, в която отиваше винаги, когато се нуждаеше от пълно спокойствие.
„Добре. Ето ме. Защо да трябва да спрем да се свързваме сега? Нямаш ли чувства към мен?“
„Разбира се, че имам. Затова и трябва да спрем. Защото така само ще стане по-трудно за двама ни.“
„Но това не е честно! Не и ако ти ме обичаш и аз те обичам!“
„Не е честно и да загинеш в катастрофа с мотоциклет, когато си на осемнайсет години. Не е честно, че има гладуващи хора. Не е честно, че лош човек може да постигне успех, а добър — да се провали.“
„Не ме интересува никой друг, мисля само за нас!“
„Не вярваш в това, което казваш. Разбира се, че мислиш и за другите, ти си такъв човек.“
Такава ли беше наистина? Не бе толкова уверена.
„Не искам да те изгубя!“
„Аз ще бъда в спомените ти. А ти в моите.“
„Не е достатъчно. Искам повече.“
„О, Аманда, не може да имаш всичко. Трябва да разбереш това.“
Но тя не го разбираше. Винаги получаваше онова, което иска, и сега нямаше да се спре. Не и когато откри човек, с когото искаше да бъде повече от всичко на света. Това не можеше да се случва на нея, на Аманда Бийсън! Нямаше да позволи на сърцето си да бъде разбито! Двамата с Рик си принадлежаха. Трябваше да бъдат заедно…
Но от някакво далечно място, от най-дълбоките кътчета на съзнанието й, долетя тих глас.
„Сбогом, любов моя.“
И Аманда вече не бе в тоалетната.
Беше на мястото си в часа за деца с дарба. На обичайното си място — мястото на Аманда. Мадам я наблюдаваше с интерес. И Аманда заключи, че това няма нищо общо с домашното.
Но всичко, което учителката каза, бе:
— Благодаря ти, Аманда. Сара, искаш ли да си следваща?
Аманда не чу и дума от отговора на Сара. Главата й се маеше и момичето опитваше да се овладее.
Как се озова тук? Силата на чувствата й ли я върна обратно в собственото й тяло? На чувствата, които никога преди не бе признавала пред себе си?
Вратата на класната стая се отвори и замаяният на вид Кен влезе вътре.
— По-добре ли си? — попита мадам, гледайки го изпитателно.
Той кимна и седна на стола си. Озърна се към Аманда и после бързо извърна поглед.
„Засрамен е“ — помисли си Аманда. „Знае, че съм го използвала и се чувства неудобно. Да не споменавам факта, че му се е наложило да излезе от женската тоалетна.“
Изчака да бие звънеца и отиде при момчето, преди то дори да успее да стане.
— Здрасти… — каза, без да е сигурна как ще реагира той.
Кен най-сетне я погледна право в очите.
— Какво стана?
Значи знаеше, че не е бил на себе си и че тя има нещо общо е това. Аманда реши, че честността е единственият изход.
— Бях в тялото ти. Видях те да наблюдаваш тренировката по футбол. Беше толкова тъжен и ми стана мъчно за теб и тогава… ами, то просто се случи.