По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Добре де, не беше напълно откровена. Но не бе нужно да узнава истинските й подбуди. Главно защото те изчезнаха с появата на Рик в живота й.
— Как се чувстваше? — пита тя. — С мен в теб?
— Не знам — отвърна Кен. — Беше като в сън, замъглено и неистинско. Сякаш бях тук и не бях тук… — Момчето я изгледа безпомощно.
Почти усети как се чувства той. Навярно бе много лично да имаш някой в себе си. Странно, но никога не се бе замисляла как се е чувствала Трейси, докато беше в нейното тяло. Ала Аманда Бийсън не се замисляше за чувствата на останалите.
— Какво ме накара да направя? — внезапно попита Кен.
— Да ми подариш стихотворение — призна тя.
Дори докато му казваше истината, знаеше, че допуска грешка. Защото, разбира се, съществуваше само един начин, по който той щеше да реагира.
— Защо?
Аманда си призна:
— Исках да ме харесваш.
Не получи много ласкава реакция. Кен изглеждаше объркан и после отново засрамен. Освен това й се стори любопитен.
— Хубаво стихотворение ли беше? — попита я.
— Да. Но аз не го оцених.
Кен кимна и се изправи.
— Трябва да вървя.
Аманда го изгледа, докато той излизаше, и се запита дали някога ще успее да завърже каквито и да е взаимоотношения с него. Той, естествено, не се изненада, че тя не е харесала поемата. На онази Аманда Бийсън, която Кен познаваше, не й пукаше.
Само да беше знаела тогава това, което знаеше сега — за хората, за чувствата. За себе си. За болката и страданието, за тъгата.
Но сега вече разбираше. И както казваше онзи стар афиш — това можеше да е първият ден от остатъка от живота й. Можеше да стане различен човек, по-добър човек.
Без Рик. И трябваше да мобилизира силата на предишната Аманда, на която не й пукаше, за да се овладее и да не избухне в плач точно там и тогава.
Защото не смяташе, че спомените ще са достатъчни.
16
Нещо странно се случва с Аманда, помисли си Джена, докато слушаше с половин ухо домашното на Сара. Личеше си дори само по изражението на надутото момиче. Би могла да подслуша мислите й и да разбере какво става.
Но имаше прекалено много други неща, за които да се тревожи. Беше развълнувана, но и уплашена. Баща й се беше обадил на директора, за да я освободят от часовете. Щеше да я вземе веднага след този час, след по-малко от трийсет минути. Щяха да отидат право на летището, където той да върне взетата под наем кола и двамата да се качат на самолет за Лас Вегас. Това бе вълнуващата част.
Не сподели нищо с Трейси и не остави бележка на семейство Девън. Но не това бе плашещата част. Още не бе установила кое е страшното. Да лети със самолет за пръв път? Не вярваше, че е това.
Сара приключи с домашното си и мадам се обърна към Кен. Момчето обаче нямаше желание.
— Мога ли да говоря утре? — попита той. — Не съм съвсем в настроение.
Мадам обикновено не приемаше подобни извинения, но поради някакви необясними причини сега се усмихна на Кен и му кимна.
— Добре, няма проблем. Да видим… Всички ли говориха по домашните си?
Емили вдигна ръка. Мадам се озадачи.
— Ти вече се изказа миналия четвъртък, Емили.
— Просто искам да попитам нещо Кен, мадам. Надявах се, че ще преосмисли молбата ми. За това дали може да се свърже с баща ми.
Мадам се намръщи.
— Емили…
Ала преди учителката да успее да продължи, Аманда я прекъсна:
— Престани, Емили! Остави го на мира!
Джена остана поразена и предположи, че всички в класната стая се чувстват по същия начин. Това не бе в стила на Аманда. Беше прекалено емоционално.
Но момичето не спираше.
— Не знаеш какво му е на Кен, не знаеш какво е да се свързваш с хората по този начин, с хора, които той не вижда и на които не може да помогне. Достатъчно трудно му е да се справя с онези, които го търсят, че да опитва да контактува и е други. Той страда, не разбираш ли?
Нима наоколо се навърташе и друг крадец на тела?, запита се Джена. Нима някой бе откраднал тялото на Аманда? Никога преди не бе чувала съученичката си да говори с такава страст, дори когато говореше за себе си.
Кен също гледаше към Аманда, но той не изглеждаше толкова потресен колкото останалите. А и бе странно как мадам едва ли не се усмихва.
Внезапно Кен стисна главата си. Мадам го изгледа разтревожено.