Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
— Супер — прошепна Мадлин и се надигна на пръсти в очакване на появата им пред тълпата.
Ема се напрегна в очакване на реакцията им. Но оскъдно облечените близначки Туитър просто размениха съучастнически погледи, след което Лили се шмугна в една тъмна ниша.
— Няма страшно, Габс!
Тя измъкна отнякъде една намачкана фирмена торбичка на „Сакс“, която очевидно е била скрита там от часове — ако не и дни. Торбичката зашумоля, когато тя бръкна вътре и извади две тесни черни рокли.
Шарлът и Мадлин се спогледаха със зяпнали уста, докато Лоръл гледаше смутено.
— Откъде се взеха тия немачкащи се рокли на Игал Азруел? — възкликна Габи с преувеличено учудване. — Я виж ти! Те дори са нашия размер!
Близначките Туитър навлякоха роклите през глава, завъртяха се и се ухилиха на Шарлът, Мадлин, Лоръл и Ема.
— Добър опит — каза ледено Лили, докато един от гримьорите изтича до нея и нанесе сини сенки под очите й. — Смотаният ви номер се надушва от километри.
Габи се обърна към Ема.
— Не сме толкова глупави, колкото изглеждаме, Сътън. Ти най-добре от всички би трябвало да го знаеш.
Ема притисна ръце към гърдите си.
— Никога не съм казвала, че сте глупави.
Габи изсумтя саркастично.
— Да бе, да. — Без да отмества очи, тя се приближи до Ема, бръкна в чантата и измъкна шишенце с хапчета, със същата розова капачка, която Ема беше забелязала предишния ден. Пред очите й проблесна името, написано с черни печатни букви. ТОПАМАКС. Ема присви очи. Тя беше сигурна, че Габи взима риталин или валиум, или някакъв парти-наркотик. Но топамакс звучеше доста сериозно.
Габи отвори шишенцето и изсипа две капсули в шепата си. Глътна ги без вода. После разтръска шишенцето като кастанета, без да сваля очи от Ема.
— Не мислиш ли, че е време да вземеш шарфовете ни и да заемеш мястото си, Сътън? — каза тя с подигравателен глас. — Ти си вляво на сцената, нали?
За миг Ема не можеше да помръдне. Сякаш Габи я беше омагьосала, парализирайки крайниците й. Шарлът я смушка отстрани.
— Много гадно, но е права. Време е да излизаме. По местата, момичета!
— Само секунда! — извика Лили и тръгна отново към кабината. — Забравих си айфона!
— Не ти трябва айфон! — изръмжа Мадлин. — Ще бъдеш доста заета на сцената!
Но Лили не се спря, токчетата й продължиха да потракват по металните стълби.
— Само минутка!
Вратата на кабинката се затръшна. Ема се обърна, грабна шестнайсетте оранжеви копринени шарфа и намери белязаното с Х място на сцената, където би трябвало да застане — зад страничната завеса, напълно изолирана от останалите.
— Вдигайте завесата — изкомандва Шарлът.
Шумът на тълпата се засили. Номинираните придворни дами, с изключение на Лили, която все още беше горе, оправиха за последно фризурите си и грима. Но когато Ема погледна към сцената, видя Габи да я гледа, усмихвайки се загадъчно. Със сините кръгове под очите, шевовете на бузите и кървавите рани по врата, тя изглеждаше грозно. Зловещо.
Ема отстъпи назад. Тогава забеляза още нещо, което не беше видяла по-рано: на китката си Габи носеше сребърна гривна-амулет. От нея висяха малки фигурки — айфон, гилза от червило, миниатюрен шотландски териер. Всичките бяха направени по същия начин като миниатюрния локомотив, който лежеше в чантата на Ема.
И двете изтръпнахме. Близначките Туитър ме бяха убили. Чувствах го!
— Привет, гимназия Холиър! — извика Мадлин в микрофона толкова силно, че Ема подскочи. — Готови ли са всички за купона?
От залата се разнесе радостен рев и от тонколоните гръмна „Папараци“ на Лейди Гага. Шумът беше толкова гръмотевичен, че Ема не можа да чуе ясно късането на кордите над главата й. Когато погледна нагоре, един от прожекторите, които висяха от тежката рамка за осветлението, вече летеше към нея. Тя изпищя и отскочи встрани миг преди уредът да се стовари на земята със силен трясък.
По земята се пръснаха кехлибарени стъкълца. Някой изкрещя — може би самата Ема. Тя усети как тялото й омеква и се свлича на земята, шарфовете се изплъзват от ръката й и падат на твърдия под. Точно преди очите й да се затворят, тя видя как Лили застава до Габи. Ема се опита да извика, да остане в съзнание, но усети как потъва някъде. Габи поклащаше ритмично шишенцето с хапчетата, нагоре-надолу, нагоре-надолу. Звукът наподобяваше тракане на зъби.
На мен този звук ми напомни за нещо съвсем различно. В съзнанието ми се отвори малка пукнатина, която постепенно започна да се разширява. Светът се завъртя около мен, все едно се намирах на обезумяла въртележка. Тракането на хапчетата вече не се чуваше. Вместо това ясно и отчетливо се разнесе тракането на приближаващия се влак…