Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Господин Мърсър се наведе и огледа фината гума на предното колело.
— И така. Радваш ли се за бала?
— О, как — отвърна Ема, опитвайки се да прозвучи ентусиазирано. — Много ви благодаря. Само че… всъщност не го заслужавам. — Тя преброи на ум колко пъти се беше измъквала тайно навън, докато беше наказана.
— Заслужи си го, Сътън. На себе си трябва да благодариш за отличната оценка на теста — и на сестра си, затова че не спря да ни се моли да те пуснем. — Господин Мърсър се изправи и скръсти ръце на гърдите си. — Трябва да се обадиш на Гарет и да му кажеш добрите новини.
Ема се изсмя саркастично, загледана в отражението си в лъскавия мотоциклет.
— Не мисля, че на Гарет му пука за това.
Господин Мърсър се намръщи.
— Защо не?
Ема се обърна към рафтовете, отрупани с парцали, тениски и бутилки с моторно масло и спирачна течност.
— Скъсахме — призна си тя с тих глас. — Пък и аз май си падам по някой друг — добави след миг, изненадана от собствените си думи. Помисли си, че трябва да го добави в списъка с неща, от които се чувства неудобно, но всъщност дори изпита облекчение, след като изрече истината на глас. Досега не се беше разкривала пред възрастните и съдейки по предпазливия поглед на господин Мърсър, това изглежда не беше обичайно и за Сътън.
— А този другият знае ли? — попита заинтригуван господин Мърсър.
— Може да се каже. — Ема замълча и присви очи при спомена за срещата в музея по изкуства. Всичко беше… идеално. Но след това си спомни изражението на Итън, когато й каза какво изпитва към нея и горчивото разочарование в очите му, когато тя му отвърна, че трябва да бъдат просто приятели. Тежестта в гърдите й още не беше преминала.
— А ти и новото момче… излизате ли? — Господин Мърсър изрече думата колебливо, сякаш не беше сигурен дали говори правилния език.
Ема взе един чист парцал от металния рафт и го върза на възел. Когато го развърза и го разстла на пода, тя видя избеляла щампа на рак и мида, които танцуват танго. Рекламираше или някой ресторант, или рибен магазин; буквите бяха твърде избелели, за да ги разчете.
— Не — отвърна тя с изморен глас. — Нещата са малко… сложни.
— И защо?
Тя затвори очи.
— Предполагам, че ми е трудно да се доверявам на хората.
Лицето на господин Мърсър се сгърчи болезнено.
— Трябва да вярваш на хората, Сътън. Трябва да им позволиш…
Ема го изчака да довърши, но устните му се изкривиха и той отмести поглед.
— Да им позволя какво? — попита най-накрая тя.
— Просто исках… — Той се зарови в инструментите си. Те се раздрънчаха, удряйки се един в друг. — Просто искам най-доброто за теб. Ако е писано, скъпа, то ще стане.
— Може би — отвърна замислено Ема. Думите му я накараха да се замисли за Звездата на гаджето, която грееше ярко на небето. Съдба. Тя остави парцала на рафта, отиде до господин Мърсър и го прегърна през раменете. Той я прегърна колебливо, сякаш не беше сигурен дали е искрена. Но след това я притисна силно към себе си. Ухаеше на одеколон, чер пипер и машинно масло.
Познавах тази миризма толкова добре. Изпълни ме смазваща тъга. Какво не бих дала да мога да прегърна татко още веднъж. Докато ги гледах, в съзнанието ми изплува един тъмен спомен. Очите на баща ми се разширяват когато се обръща и ме забелязва. Чувствам се предадена, все едно е забил кол в сърцето ми. Но преди да успея да се потопя в спомена, той изчезва.
17.
Мястото е отбелязано с Х
Четвъртък следобед, през последното междучасие, Ема, Шарлът и Мадлин стояха зад кулисите в салона, облечени с черни коктейлни рокли и обувки с високи токчета. Около тях бяха нахвърляни реквизит и декори от стари пиеси, зарязани скриптове от миналогодишната продукция на „Оклахома!“ и някого големи огледала, но положението от другата страна на завесата беше съвсем различно. Сутринта, с помощта на парти организаторите, момичетата успяха да трансформират сцената в елегантно, призрачно копие на „Титаник“, допълнено с полилеи, широко фалшиво стълбище, позлатени аксесоари и маси, отрупани с фин китайски порцелан.
Ема поклати възхитено глава.
— Много е красиво. — Колко жалко, че това няма да е декорът за балната петъчна вечер. Но танците щяха да се проведат в спортния салон, а не тук.
Шарлът крачеше напред-назад, потропвайки с пръсти по клипборда. Тя беше идеалният организатор.