Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
— Итън — прошепна тя и сграбчи ръката му. Но когато той се обърна да погледне, призрачната цигара беше изчезнала.
16.
Шестица за усилието
На следващия ден, след тренировката по тенис, Ема хвърли сака си на задната седалка на фолксвагена на Лоръл.
— Хей — прошепна Лоръл и я смушка отстрани. — Като че ли си имаш клуб на анти-феновете.
Ема се обърна и стомахът й се сви. На вратата на салона стояха двама души, свили гневно устни. Това бяха Ниша… и Гарет.
— Смяташ ли, че все още ти е ядосана заради това, че се вмъкна в стаята й? — промърмори Лоръл, затваряйки рязко люка.
— Съмнявам се — отвърна бавно Ема. По-скоро имаше връзка с това, че ги беше видяла двамата с Итън на откриването на изложбата. Слава Богу, Ниша не се беше обадила на семейство Мърсър, за да я изклюкари, но като че ли беше издрънкала всичко на Гарет. Защо иначе той щеше да я гледа толкова ядосано?
— Да се махаме оттук — промърмори Ема и затръшна вратата на колата.
Когато Лоръл седна зад волана, екранът на телефона й проблесна.
— От Мадс е — обяви тя, прочитайки съобщението. — Като че ли операция Титаник върви добре. Казах на останалите придворни момичета какви ще бъдат истинските облекла. Освен това им казах да не ги обсъждат с никого, защото смятаме да скроим номер на две от тях.
Стомахът на Ема се сви, когато се сети за разговора си с Итън от предишната вечер.
Само така, мацки, солидарни докрай, помисли си Ема. Но дълбоко в нея едно жилещо чувство й напомни, че доскоро самата тя бе обект на номерата на други. Щом всичко това приключеше, тя щеше да се измъкне от „Играта на лъжи“ колкото се може по-бързо.
Колата премина с тръскане през тротоара и влезе в алеята към къщата.
— Това… татко ли е? — попита Лоръл, мръщейки се към отворената врата на гаража.
И настина господин Мърсър стоеше до мотоциклета. Той им махна с ръка, докато паркираха.
— Какво прави вкъщи по това време? — промърмори Ема. Обикновено господин Мърсър се прибираше от болницата в късния следобед — освен ако не беше на повикване, когато се беше случвало да се прибира вкъщи към полунощ.
Лоръл угаси двигателя и момичетата излязоха от колата.
— Сътън, трябва да говоря с теб — каза господин Мърсър, бършейки ръцете си в мръсна зелена кърпа.
Ема се стегна. Може би все пак Ниша беше казала на Мърсърови.
— Съжалявам — каза за всеки случай тя.
— Та ти дори не знаеш какво ще ти кажа! — засмя се господин Мърсър. — Джозефин Фенстермахер се е обадила на майка ти. Казала й, че си събрала деветдесет и девет точки на теста по немски. Най-високия резултат в класа.
Бузите на Ема пламнаха. Лоръл се обърна към нея и я погледна с недоверие.
— Ти!
Господин Мърсър се ухили.
— Каза, че си значително по-добра от миналата година. Знам, че немският ти е труден предмет. С майка ти страшно се гордеем с теб.
Ема приглади косата си с ръка. Честно казано, тестът беше доста лесен, но тя се направи на скромна.
— Благодаря.
Господин Мърсър се облегна на бронята на фолксвагена.
— Успях да убедя майка ти да ти предложи сделка: като награда за това, че се представяш толкова добре, ще ти отменим наказанието за бала и ще те пуснем да отидеш. Освен това ти връщаме и телефона — добави той и й подаде айфона на Сътън.
— Наистина ли? — Очите на Лоръл грейнаха. — Татко, това е страхотно!
Ема стисна ръката на Лоръл и също изписка от радост, знаейки, че Сътън би реагирала точно така. Но Годишния бал беше последното нещо, за което би мислила в момента.
Господин Мърсър повдигна едната си вежда.
— Можеш да отидеш, но от следващия ден отново си наказана. Ясно ли е?
— Ами къмпинга след танците? — изчурулика Лоръл. — Може ли Сътън да дойде с нас?
По лицето на господин Мърсър се изписаха противоречиви чувства.
— Ами да, сигурно.
— Супер! — извика Лоръл. Тя погледна към Ема. — Може би от благодарност ще ми позволиш да взема обувките ти „Миу Миу“ за бала. — След това се врътна и хукна към къщи.
Ема също се обърна и се накани да тръгне след нея, но господин Мърсър се прокашля.
— Сътън, ще ми помогнеш ли малко? — Той се обърна към мотоциклета. — Ще го подържиш ли изправен, докато огледам гумите?
— Разбира се. — Ема го последва в гаража и хвана мотора за дръжките.