Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
18.
Тръпки, предателство, заплахи, мили Боже!
— Къде е Габи? — изпищява Лили, докато влакът профучава покрай нас.
Аз се оглеждам, трескаво проверявам релсите. Планирала съм всичко до последния детайл. Няма начин Габи да се е изтърколила под влака… нали?
Тогава Лоръл прави няколко крачки встрани и сочи с треперещия си пръст една сгърчена фигура, която лежи до стените на подлеза. Това е Габи. Русата й коса се е разпиляла върху лицето. Бледата й ръка е просната встрани и айфонът й се въргаля в чакъла.
— Какво става, по дяволите! — виква Мадлин.
— Габи! — пищи Лили и тича към нея.
— Габи? — Аз се навеждам над отпуснатото тяло. — Габс?
Внезапно от върховете на пръстите й до раменете преминава тръпка. На устните й избива пяна и изведнъж цялото й тяло се разтриса. Влакът прогърмява покрай нас и вихрите разрошват косата ми. Габи трепери все по-силно и по-бързо. Ръцете и краката й като че ли живеят свой собствен живот, разперени във всички посоки. Очите й са подбелени, сякаш се е превърнала в някакво зомби.
— Габи? — пищя аз. — Габс? Стига вече! Това не е смешно!
Изведнъж някакъв чернокож мъж с грижливо поддържана брадичка-катинарче и обица на едното ухо ме отблъсва настрани. Успявам да зърна бляскавата емблема на синята униформа. БЪРЗА ПОМОЩ. Дори не съм чула кога е пристигнала линейката, но тя е там, голям бял микробус с примигващ буркан отгоре.
— Какво е станало? — попита медикът, коленичил до Габи.
— Нямам представа! — Лили се мушва пред мен. Ъглите на устата й са увиснали, очите й са широко отворени и отчаяни. — Какво й има?
— Получила е припадък. — Медикът светва с фенерче в очите на Габи, но там не се вижда никакъв цвят, само двете й очни ябълки, които приличат на блестящи мраморни топчета. — Случвало ли се е преди?
— Не! — Лили се оглежда трескаво, сякаш не може да повярва, че всичко това се случва наистина.
Медикът обръща Габи на една страна и приближава ухо до устата й, за да провери дали диша, след това просто я оставя да лежи и да се тресе. Крайниците й се движат точно като на някой анимационен герой, който е докоснал оголена жица и светва като коледна елха, а белият му скелет проблясва през кожата. Искам да отместя поглед, но не мога.
— Можете ли да направите нещо за нея? — изписква Лили, дърпайки медика за ръкава. — Моля ви? Ами ако умре?
— Момичета, искам да се махнете оттук — излайва медикът. — Трябва ми повече място, за да се погрижа за нея.
По магистралата прелитат коли. Някои намаляват от любопитство заради спрялата линейка и момичето, което лежи на тревата, но никоя не спира. По лицето на Лили се стичат сълзи. Тя се обръща към мен с пламнал поглед.
— Не мога да повярвам, че й причини това!
— Нищо не съм направила! — изсъсквам аз през стиснати зъби.
— Напротив, направи! Ти си виновна за всичко!
Отдалечаващата се сирена на влака заглушава думите на Лили. Аз отказвам да призная, че вината е моя. Все едно съм искала близначките Туитър да идват с нас тази вечер. Откъде да знам, че Габи ще откачи до такава степен, че да изпадне в конвулсии? Изведнъж ме изпълва такава ненавист към близначките Туитър, че чак дъхът ми спира.
— Изобщо не исках да идвате с нас — процеждам през зъби. — Знаех, че няма да го понесете.
Светлините на линейката хвърлят синьо-червени отблясъци върху лицето на Лили.
— Щеше да ни избиеш всичките!
— О, я стига! — Стисвам юмруци. — През цялото време държах всичко под контрол!
— А ние откъде да го знаем? — пищи Лили. — Мислехме си, че ще умрем! Въобще не ти пука за чувствата на другите! Ти просто… просто ни третираш като играчки, правиш каквото си искаш с нас!
— Внимавай какви ги приказваш — предупреждавам я аз, поглеждайки към медика.
— Или какво? — пита Лили и се обръща към Мадлин, която стои встрани с пребледняло лице. — Ти ме подкрепяш, нали, Мадлин? Сътън е просто една използвачка. Наистина ли смяташ, че й пука за чувствата ни — за чувствата на когото и да е? Виж как се подигра с брат ти! Тя е причината той да си тръгне!