Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
— Значи сме сигурни, че Габи и Лили няма да заподозрат нищо?
Шарлът погледна към съблекалнята на горния етаж. Вратата беше плътно затворена.
— Последно, когато проверих, нямаха никаква представа. — От уоки-токито на хълбока й се разнесе пращене и тя натисна бутона за говорене. — Как вървят нещата, Лоръл?
— Страхотно! — прогърмя гласът на Лоръл през говорителя. — Просто помагам на Габи и Лили да се облекат. Те изглеждат великолепно!
Устните на Шарлът се разтеглиха в коварна усмивка.
— Идеално. Искаме ги долу след пет минути, ясно ли е? Дотогава останете там. Ще изпратя гримьорите горе.
— Слушам, капитане.
Когато Лоръл се изключи, Шарлът потри доволно ръце.
— Трябва да ги държим горе до последния момент, преди да излязат на сцената. Така няма да имат време да се преоблекат.
Мадлин се присъедини към тях, кискайки се.
— Това ще бъде стра-хот-но!
— Надявам се. — Шарлът погледна към кадифената завеса, която ги скриваше от залата, и лицето й изведнъж стана сериозно. — Стига да не пратим пак Габи в болницата.
Мадлин се вцепени.
— Ние не сме пращали Габи в болницата. Сътън го направи.
Двете едновременно се обърнаха и погледнаха към Ема. Стомахът й се сви. Сигурно говореха за номера с влака. Тя изчака някоя от тях да й подскаже нещо, но Мадлин се заигра с клипборда си, а Шарлът се отдалечи.
Иззвъня последният звънец и вратите на фоайето се отвориха. Ема надникна иззад завесата. Централната алея се напълни с ученици, които насядаха по плюшените червени столове. Първокурсничките зяпаха декорите на „Титаник“, пискаха възторжено и обсъждаха въодушевено с какво нетърпение чакат да станат големи, за да могат да участват в придворното парти. Група момичета, които Мадлин и останалите наричаха Веганските девственици — по причини, за които Ема не беше съвсем сигурна, макар че имаше доста добра представа, — седнаха до два трупа и се разпищяха. Целият футболен отбор седна заедно; момчетата се побутваха и се опитваха да привлекат вниманието. Почти всички в публиката извадиха телефоните от чантите си и тайничко погледнаха екраните им.
Думите на Шарлът не напускаха съзнанието на Ема. Стига да не пратим пак Габи в болницата. Какво точно се беше случило онази нощ? Дали Сътън беше наранила Габи? Ема се сети за бележката от кутията, в която бе получила амулета:
Ще го помня винаги! Благодаря!
— Време е за шоу! — Шарлът забърза към придворните момичета, които оглеждаха в огледалата грима си на удавнички. Ема пусна завесата и се загледа нагоре, сякаш погледът й можеше да проникне през стените на съблекалнята на близначките Туитър. — Всички да се наредят! След две минути ще обявя появата ви пред цялото училище! — Шестте момичета, които не бяха обект на шегата, намериха кавалерите си, шестима симпатяги, които изглеждаха ужасени, че трябва да носят смокинги.
Шарлът погледна през рамо и размаха ръце като някой контрольор на въздушен трафик.
— Мадс, ти ще приветстваш тълпата. Сътън, ти ще влезеш отляво — мястото ти е отбелязано с едно голямо Х на пода — и ще носиш шарфовете на придворните дами и кавалерите им. Аз ще вляза отдясно. Сътън, отвори ли кутията с шарфовете? Ей там до огледалата е. Сътън?
Ема примигна, отърсила се от транса.
— Аха.
Тя тръгна към кутията с шарфовете, която се намираше отляво на сцената.
Гласът на Лоръл пропука от говорителя на уоки-токито.
— Ъъъ, Мадс? Можем ли да слизаме?
Мадлин погледна часовника си.
— Не! Трябва да останете още малко горе.
— Уф… — Говорителят пропука. — Всъщност не съм сигурна, че ще е възможно.
Вратата на осветителната кабинка се отвори и близначките Туитър се появиха на площадката. Бяха облекли оскъдни бански и високи сребристи обувки. Загорялата им кожа блестеше. Краката им изглеждаха километрични. Но те изглеждаха голи в сравнение с останалите момичета в рокли. Зад тях застана Лоръл и погледна безпомощно Шарлът, Мадлин и Ема.
— Опитах! — произнесе беззвучно тя.
Докато Габи и Лили слизаха по стълбите с горди, царствени усмивки на лицата, Ема успя да засече момента, в който те забелязаха останалите момичета, облечени с рокли. Усмивките им увехнаха. Двете замръзнаха на място. Нора смушка Мадисън. Алиша се разхили. После всички избухнаха в смях.
— Безценно — промърмори възбудено Шарлът.