Никога не казвай никога

Ема изохка.

— Кой е там? — извика тя. — Покажи се!

— Кажи нещо! — извиках и аз, без да виждам нищо, също като нея. — Знаем, че си там!

Но човекът, който беше написал посланието, не отговори. Изведнъж топлата, пулсираща тъмнина отново започна да обгръща Ема. Клепачите й изпърхаха и тя се опита да задържи очите си отворени. Точно преди да припадне отново, тя зърна същата размазана фигура — или може би две размазани фигури, — да протягат ръце и да избърсват думите от дъската.

Следващият път, когато Ема отвори очи, тя лежеше на легло в малка бяла стая. На отсрещната стена висеше плакат с инструкции как да се мият правилно ръцете. Над малка масичка, върху която бяха наредени буркани с памучни тампони и кутии с латексови ръкавици, висеше друг плакат, който обясняваше как се прилага техниката на Хаймлих3.

— Сътън?

Ема се обърна към гласа. На един офис стол до болничното легло седеше Мадлин, събрала плътно колене, сплела пръсти в скута си. Когато видя, че Ема е будна, на лицето й се изписа облекчение.

— Слава Богу! Добре ли си?

Ема вдигна ръка и я притисна към челото си. Отново усещаше крайниците си нормални, а не като напълнени с пясък, както когато лежеше на пода зад сцената.

— Какво стана? — попита тя с дрезгав глас. — Къде съм?

— Всичко е наред, скъпа — разнесе се друг глас. Пред очите й изплува дългуреста жена с очила и мръсноруса коса, подстригана на черта до брадичката. Тя беше облечена с бяла болнична манта, на която беше окачена табелка с думите „Т. ГРОУВ“ и „МЕДИЦИНСКА СЕСТРА“. — Изглежда, си припаднала. Най-вероятно заради ниска кръвна захар. Яла ли си нещо днес?

— Един прожектор падна от рамката и едва не те уби — обади се Мадлин с треперещ глас. — Луда работа — без малко да падне на главата ти!

Ема присви очи, припомняйки си надвесената неясна фигура. Написаното с тебешир предупреждение. Сърцето й се разтуптя, заблъска в гърдите й толкова силно, че тя се уплаши да не го чуят сестрата и Мадлин.

— Видяхте ли някой да се навежда над мен докато лежах на земята? Някой да пише нещо на черната дъска?

Мадлин присви очи.

— Каква черна дъска?

— Някой написа нещо — настоя Ема. — Сигурна ли си, че не беше Габи? Или Лили?

По лицето на Мадлен пробяга някакво изражение, което Ема не успя да разгадае.

— Мисля, че ти трябва почивка. Когато прожекторът падна, Габи и Лили бяха на сцената. Пазачът каза, че е просто ужасен инцидент — прожекторите са супер стари. — Тя потупа Ема по рамото. — Много съжалявам, но трябва да се връщам в залата — Шарлът ще ми откъсне главата, ако не отида да й помагам да се оправи със сервитьорите. — Мадлин се изправи. — Просто си почини, а аз ще дойда когато свърши партито, става ли?