Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Крайният срок е утре — каза той. — Това означава, че трябва да отидем тази вечер.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Имаме нужда от повече хора, за да го направим по правилния начин — каза мрачно Габриел.
— Да, знам.
— Стотици неща могат да се объркат.
— Така е, знам.
— Тя може да не е в състояние да ходи.
— Значи, ще я носим — заключи Кристофър. — Няма да ми е за първи път да изнасям някого от бойното поле.
Габриел погледна жената с жълтеникавокафявия шлифер, която се взираше в празното пространство, а след това трептящата светлина на оброчните свещи.
— Според теб кой е той? — попита след малко.
— Кой?
— Пол.
— Не знам — отвърна Келър, като се изправи. — Но ако някога го срещна, той ще е мъртъв.
След като излезе от базиликата, Габриел се прибра в хотела и уведоми управата, че ще освобождава стаята. Не било нищо сериозно, увери ги той, просто малка криза у дома, която само той, несравнимият хер Йоханес Клемп от Мюнхен, можел да оправи. Хората от управата се усмихнаха със съжаление, но вътрешно бяха доволни, че ще си тръгва. Камериерките го бяха обявили единодушно за най-досадния гост на сезона, а Мафуз, главният пиколо, тайно му пожела да пукне.
Именно Мафуз, стоящ като стълб на поста си до входната врата, го видя с благодарност да излиза в нощта. Алон обикаля из улиците на града в продължение на няколко минути, за да се увери, че не е следен. След това със загасен фар се отправи към тесния чакълен път, който минаваше покрай долината с трите вили. Една от вилите — онази, която бе на изток — бе осветена като за специален повод. Келър стоеше в една борова горичка и се взираше напрегнато в къщата. Габриел се присъедини към него и също се втренчи в нея. След няколко минути в градината се появи тъмна фигура и светна пламъчето на запалка. Кристофър протегна ръка и прошепна:
— Бум-бум, мъртъв си.
Те останаха сред боровете, докато мъжът не се върна във вилата. После седнаха в тъмното рено на Келър, за да уточнят последните подробности на плана за нападение: техните позиции, линии на видимост, полоси за обстрел, поведението им в самата вила. След двайсет минути единственото, което оставаше да бъде решено, бе кой ще произведе изстрела, който щеше да задвижи всичко. Алон настоя да бъде той, но Келър възрази, като му припомни, че е постигнал най-високия резултат, регистриран някога в „къщата за елиминиране на потенциална заплаха“ в Херефорд.
— Това е било тренировъчно упражнение — каза Габриел пренебрежително.
— Упражнение по бойна стрелба — възрази Кристофър.
— И все пак е било упражнение.
— Накъде биеш?
— Веднъж прострелях палестински терорист между очите от задната седалка на движещ се мотоциклет.
— И какво от това?
— Терористът седеше в средата на претъпкано кафене на булевард „Сен Жермен“ в Париж.
— Да — каза Келър, преструвайки се на отегчен, — май си спомням, че бях чел нещо за това в един от моите учебници по история.
В крайна сметка се стигна до хвърляне на монета.
— Не пропускай — каза Алон, като пусна монетата обратно в джоба си.
— Аз никога не пропускам.
Като приключиха, наближаваше десет часът; беше твърде рано да действат. Кристофър затвори очи и заспа, докато Габриел остана загледан в светлините на най-източната вила. Представи си една малка стая на долния етаж: легло, белезници, качулка, кофа за тоалетна, превръзка за заглушаване на писъците, една жена, която вече не беше на себе си. И за миг той се видя да върви през руския сняг към една вила в покрайнините на брезова гора. Алон премигна, за да прогони картината, и разсеяно опипа дланта от червен корал, която висеше на шията му. В паметта му изникнаха думите: „Когато вече е мъртва. След това ще узнаете истината“.
След четири часа той стисна рамото на Келър. Кристофър се събуди мигновено, излезе от колата и извади раницата от багажника. Вътре имаше две ролки тиксо, чифт ножици за арматурно желязо и два заглушителя: един за компактния „Хеклер и Кох“ 45. калибър на Келър, а другия — за беретата на Габриел. Алон зави заглушителя в края на цевта на пистолета си и метна раницата през рамо. След това последва Кристофър, като двамата се заспускаха между боровете към горния край на долината. Нямаше луна и звезди, нито полъх на вятър. Келър вървеше през шубраците и скалните образувания в пълна тишина, бавно, сякаш беше под вода. На всеки няколко стъпки вдигаше дясната си ръка, за да накара Алон да застине намясто, но иначе не общуваха. Нямаше и нужда — всяка стъпка, всяко движение бяха отработени предварително.