Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
После се чу вик. Ужасен, измъчен вик.
— Помогни ми! — долетя до мен.
— Как? — попитах.
— Кой е това? — загърчи се тялото на Бранд.
— Коруин.
— Измъкни ме оттук, братко Коруин! Ще ти се отплатя с всичко, което поискаш!
— Къде си?
— Аз…
И пред очите ми се завъртяха образи, които разумът ми отказваше да възприеме, след което се понесе нов вик, пресекна като в агония и замря.
Пак остана само студът.
Установих, че треперя. От какво, не знаех.
Запалих си цигара и се приближих до прозореца да погледам нощта, като оставих картите там, където бяха паднали — върху масичката в моята стая насред гарнизона.
Звездите бяха мънички и се виждаха като през мъгла. Не намерих нито едно познато съзвездие. През тъмнината бързо се спускаше малка синя луна. Нощта бе донесла рязък, вледеняващ студ и аз се увих колкото можех по-плътно с плаща си. Мислите ми се върнаха към зимата на катастрофалния ни поход към Русия. Господи! Едва не бях премръзнал до смърт! И докъде водеше всичко това!
До трона на Амбър, разбира се.
Защото той беше достатъчно оправдание за всичко.
Но какво ставаше с Бранд? Къде беше той? Какво му се бе случило и кой му го бе причинил?
Отговори? Никакви.
Продължавах, обаче, да си задавам въпроси, докато гледах навън и нагоре и следях спускането на този син диск по небето. Дали не бях пропуснал нещо в общата картина, някой фактор, който не съумявах да проумея?
Никакъв отговор.
Седнах още веднъж край масата, с непълна чаша в ръка. Разрових картите и намерих татко.
Оберон, кралят на Амбър, стоеше пред мен целият в зелено и златно. Висок, едър и пълен, с леко прошарена черна брада и същата на вид коса. Пръстени със зелени камъни в златен обков и златен на цвят меч. Някога ми се бе струвало, че никога нищо не би могло да свали безсмъртния монарх на Амбър от трона му. Какво се бе случило? Все още не знаех. Но него го нямаше. Как се бе срещнал баща ми с края си?
Съсредоточено се взирах в него.
Нищо, нищо…
Дали не долових нещо?
Да, точно така.
Забелязах раздвижване, макар и съвсем слабо и фигурата на картата се обърна, превръщайки се в бледа сянка на човека, който той бе представлявал.
— Татко? — повиках го аз.
Нищо.
— Татко?
— Да… — много слабо и далечно, като шумът на прибоя в долепена до ухото раковина.
— Къде си? Какво е станало с теб?
— С мен… — дълга пауза.
— Да? Аз съм Коруин, твоят син. Защо си напуснал Амбър и си изчезнал?
— Моето време свърши — гласът му прозвуча сякаш от още по-далече.
— Да не искаш да кажеш, че си абдикирал? Никой от братята ми не заговори по този въпрос, а и аз не им вярвам достатъчно, за да ги попитам. Сега Ерик държи града, а Джулиан охранява Гората на Ардън. Кейн и Жерар пазят по море. Блийс ще излезе срещу всички тях и аз съм в съюз с него. Ти какво би желал да направим?
— Ти си единственият… който… попита… — задъхано произнесе той. — Да…
— Какво „да“?
— Да, излезте срещу тях…
— Ами ти? Как бих могъл да ти помогна?
— На мен… не може да се помогне. Вземи трона…
— Аз? Или заедно с Блийс?
— Ти! — извика той.
— Да?
— Имаш моята благословия… Вземи трона… и побързай… да го направиш!
— Защо, татко?
— Не ми стига въздухът… Вземи го!
И той отново изчезна.
Значи татко беше жив. Интересно. Какво да правя сега?
Отпих от чашата си и се замислих.
Оберон все още беше жив някъде и продължаваше да е крал на Амбър. Защо ли го бе напуснал? Къде бе отишъл? По какъв начин, защо, докога? Въпроси, въпроси.
Кой ли знаеше отговорите? Не и аз. Така че нямаше какво повече да умувам, за момента.
Обаче…
Една мисъл не ме оставяше на мира. С татко никога не се бяхме разбирали особено добре. Не можеше да се каже, че го мразя, както Рандъм и някои от другите. Но, в това бях абсолютно сигурен, нямах никакви основания да съм кой знае колко привързан към него. Той бе недостъпен, властен и заемаше трона. Горе-долу това беше всичко. Оберон олицетворяваше и по-голямата част от историята на Амбър, каквато ние я знаехме, а историята на Амбър се простираше на толкова много хилядолетия в миналото, че човек не можеше да ги преброи. Така че мислете каквото искате.