Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— За жалост и мен ме измъчват съмнения за успешния край на този поход, но всичко е организирано от Блийс.
— Излез от играта и го остави сам да плати с главата си.
— Съжалявам, но не мога да поема този риск. Току виж победил. Аз водя флотата.
— Говори ли с Кейн и Жерар?
— Да.
— Значи сигурно смяташ, че имаш шансове по вода. Ала чуй, Ерик е измислил начин да контролира Рубина на справедливостта, както разбрах от слуховете сред придворните тук. И умее да го използва, за да влияе на времето. Това е сигурно. Бог знае какво още може да прави с него.
— Жалко, ще трябва да изтърпим. Не мога да допусна няколко бури да сломят духа ни.
— Коруин, ще ти призная нещо. Преди три дни разговарях със самия Ерик.
— Защо?
— Той ме помоли. Разговарях с него най-вече от скука. Ерик се впусна да ми описва отбраната си в големи детайли.
— Защото е научил от Джулиан, че сме дошли заедно. Бил е сигурен, че всичко ще стигне до мен.
— Вероятно — съгласи се Рандъм. — Ала това променя ли нещо?
— Не — признах аз.
— Тогава остави Блийс да води сам своята война — предложи той. — Ти можеш да излезеш срещу Ерик по-късно.
— В Амбър предстои неговата коронация.
— Знам, знам. Само че да нападнеш крал не е по-трудно, отколкото принц, нали? Какво значение има как ще се нарича в момента, стига да го победиш? Това пак ще си е Ерик.
— Така е — рекох, — но вече съм дал дума.
— Тогава си я вземи обратно.
— Страхувам се, че не мога да го направя.
— Значи си луд, Чарли.
— Вероятно.
— Е, успех в такъв случай, все пак.
— Благодаря.
— Ще се видим някой ден.
И това беше всичко. Усетих безпокойство.
Дали нямаше да се напъхам в някоя клопка?
Ерик не беше глупав. Възможно бе да е подготвил истински смъртоносен капан за нас. Накрая вдигнах рамене и се облегнах на перилата, като отново затъкнах колодата в колана си.
Гордостта и самотата са постоянните спътници на принцовете на Амбър, които не вярват на никого. Точно в този момент това не ми допадаше особено, но нямаше какво да се прави.
Разбира се, че Ерик бе предизвикал бурята, през която току-що бяхме минали, щом според думите на Рандъм бе станал господар на природните стихии в Амбър.
Реших и аз да опитам нещо.
Насочих корабите към Амбър сред гъст снеговалеж. Това беше най-силната виелица, която успях да сътворя.
Навсякъде около нас над океана започнаха да се стелят снежни парцали. Нека да спре, ако може този естествен процес, зароден в Сенките.
И той го спря.
След половин час от виелицата нямаше и помен. Амбър беше фактически непристъпен… а той действително бе единствения град. Не исках да се връщам, естествено, затова оставих всичко така. Ерик наистина беше господар на природните стихии в Амбър.
Какво да правим?
Продължихме да плаваме, разбира се. Право към смъртта.
Какво друго ни оставаше?
Втората буря беше по-лоша от първата, но аз не изпуснах кормилото. Въздухът бе зареден с електричество и светкавиците бяха насочени само към флотата. Разпръснахме се във всички посоки. Загубихме още четирийсет кораба.
Със страх влязох в контакт с Блийс, за да разбера какво му е било сторено на него.
— Останали са ми около двеста хиляди души — каза той. — Силно наводнение.
Разказах му какво ми бе съобщил Рандъм.
— Склонен съм да го вярвам — рече Блийс. — Ала това няма да ни разколебае. Със или без стихии, ние ще го победим.
— Надявам се да стане така.
Запалих си цигара и се взрях пред носа на кораба.
Амбър всеки момент трябваше да се покаже на хоризонта. Вече знаех как да управлявам Сенките и можех лесно да стигна там.
Но на всеки се случва да го обземат опасения.
Само дето никога нямаше да настъпи идеален ден…
Така че продължихме да плаваме напред, мракът се спусна над нас като внезапна вълна и тогава се разрази най-ужасната от всички бури.