Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Блийс бе открил място, където религията почиташе подобни на нас богове-братя, които бяха изпаднали в беда. И както винаги в митологията имаше и един лош брат, коварно взел властта, който искаше да смаже добрите братя. Естествено налице бе и легендата за предстоящия Апокалипсис, където те самите щяха да бъдат призовани да застанат на страната на добрите братя.
Вървях с отпусната в черната превръзка лява ръка и оглеждах тези, които щяха да умрат.
Спрях пред един войник, взрях се в очите му и попитах:
— Знаеш ли кой е Ерик?
— Господарят на Злото — отвърна той.
Кимнах, казах:
— Много добре — и продължих нататък.
Блийс бе сформирал традиционната войска от пушечно месо.
— С колко души разполагаш? — обърнах се към него.
— Около петдесет хиляди — отговори ми той.
— Поздравявам тези, които са готови да се пожертват — възкликнах аз. — Но ти не можеш да превземеш Амбър с петдесет хиляди души, дори ако приемем, че успееш да ги докараш до един в подножието на Колвир — а това е невъзможно. Глупаво е изобщо и да си помислиш, че би могъл да използваш тези нещастници, с техните смешни мечове и всичко останало, в битка срещу безсмъртния град.
— Знам — рече той. — Ала те не са всичко, което имам.
— Необходимо ти е много повече.
— В такъв случай как ти звучат три флоти, наполовина с размерите на събраните заедно морски сили на Кейн и Жерар?
Не беше лошо.
— Пак не е достатъчно — заявих гласно. — Дори за начало.
— Зная. Продължавам да търся — въздъхна той.
— Да, налага се да съберем много повече. Ерик ще си седи в Амбър и ще ни избива, докато си проправяме път през Сенките. Когато най-накрая остатъкът от войските ни стигне до подножието на Колвир, той ще ги разгроми там. А после предстои и изкачването към Амбър. Колко стотици мислиш, че ще ни останат, като стигнем града? Достатъчно, за да бъдат унищожени за пет минути, без почти никакви загуби за Ерик. Ако това е най-доброто, с което разполагаш, братко Блийс, аз имам лоши предчувствия за тази експедиция.
— Ерик е обявил, че коронацията му ще се състои след три месеца — възрази Блийс. — Дотогава мога най-малко да утроя силите си. Възможно е да събера дори четвърт милион войници от Сенките, които да поведа към Амбър. Има и други светове като този и аз ще ги открия. Ще вдигна кръстоносен поход, какъвто още историята не познава.
— И Ерик ще разполага със същото време, за да усили защитата си. Не знам, Блийс… това е почти самоубийство. Не предполагах, че така стоят нещата, когато дойдох тук…
— А ти колко души доведе със себе си? Нито един! Носят се слухове, че някога си командвал войска. Къде е тя?
Извърнах се от него.
— Тя вече не съществува. Сигурен съм.
— Не би ли могъл да намериш Сянка на твоята Сянка?
— Не желая да опитвам — заявих. — Съжалявам.
— Тогава каква ми е ползата от теб?
— Ще се махна — отвърнах му аз, — щом само това си имал предвид, щом съм ти трябвал само, за да ти осигуря… повече трупове.
— Почакай! — извика той. — Казах го без да помисля. Не искам да се лиша от съветите ти, дори те да са всичко. Остани с мен, моля те. Дори ще ти се извиня.
— Не е необходимо — спрях го аз, като знаех какво означава подобна постъпка за един принц на Амбър. — Ще остана. Мисля, че мога да ти помогна.
— Чудесно! — тупна ме той по здравото рамо.
— И ще ти намеря още войска — добавих. — Не се бой.
Така и направих.
Разходих се из Сенките и открих една раса от космати същества, с дълги нокти и зъби, сравнително наподобяващи хора и интелигентни почти колкото среден първокурсник — извинявайте, деца, но това което имам предвид е, че те бяха предани, доверчиви, честни и можеха лесно да бъдат измамени от негодници като мен и брат ми. Чувствах се като някой дискожокер.
Около сто хиляди от тях започнаха да ни боготворят до степен да грабнат оръжието.
Блийс беше впечатлен и млъкна. След седмица рамото ми оздравя. А два месеца по-късно разполагахме с нашия четвърт милион, ако не и с повече.
— Коруин, Коруин! Ти си все същия Коруин! — възкликна той и отново седнахме да пийнем.
Но аз се чувствах някак неловко. Повечето от тези войници бяха обречени да умрат. За което вината беше изцяло моя. Изпитвах угризения, макар да знаех, че има разлика между Сянка и Действителност. Всяка смърт щеше да бъде истинска, обаче — съзнавах това добре.