Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Единият беше Лабиринта, който рядко се използваше за тази цел.
Другият бяха Фигурите, ако човек можеше да се довери на някой брат.
Замислих се за Блийс. Почти можех да му имам доверие. Той наистина беше мой брат, но се намираше в беда и би могъл да използва помощта ми.
Вглеждах се в него, с огнена коса, облечен целият в червено и оранжево, с меч в дясната ръка и чаша вино в лявата. В сините му очи танцуваше дяволът, брадата му пламтеше, а орнаментите по меча му, осъзнах внезапно, пресъздаваха един от участъците на Лабиринта. Пръстените му пробляснаха. Той сякаш помръдна.
Връзката се осъществи като повей на вледеняващ вятър.
Фигурата на картата сега изглеждаше в естествена големина и промени положението си според позата, която той заемаше в момента. Очите му не бяха фокусирани точно върху мен, а устните му помръднаха:
— Кой е? — произнесоха те и аз чух думите.
— Коруин — отвърнах, а Блийс протегна напред лявата си ръка, в която вече нямаше чаша.
— Тогава ела при мен, ако желаеш.
Протегнах ръка и пръстите ни се срещнаха. Направих една крачка.
Продължавах да държа картата в ръка, ала двамата с Блийс стояхме един до друг върху някаква скала и от едната ни страна имаше пропаст, а от другата се издигаше висока крепост. Небето над нас беше с цвят на пламък.
— Здравей, Блийс — поздравих го аз и пъхнах картата в колана си при другите. — Благодаря ти за помощта.
Изведнъж усетих слабост и проумях, че кръвта продължава да блика от лявото ми рамо.
— Ти си ранен! — възкликна той и обгърна раменете ми с ръка, а аз започнах да кимам, ала вместо това припаднах.
По-късно същата вечер се бях разположил върху едно удобно кресло в крепостта и пиех уиски. Двамата пушехме, подавахме си бутилката и разговаряхме.
— Значи действително си бил в Амбър?
— Да, точно така.
— И рани Ерик в честен двубой?
— Да.
— Дявол да го вземе! Иска ми се да го беше убил! — После размисли. — Всъщност, може би така е по-добре. Иначе ти щеше да заемеш трона, а ми се струва, че по-лесно бих се справил с Ерик, отколкото с теб. Не знам. Какви са ти плановете?
Реших да бъда напълно откровен.
— Всеки от нас иска трона — започнах, — затова няма смисъл да се лъжем един друг. Нямам намерение да те убивам заради това — би било глупаво, — но от друга страна не възнамерявам и да оттеглям претенциите си, задето съм се възползвал от гостоприемството ти. Това би се харесало на Рандъм, но засега той е вън от играта. От доста време вече никой не е чувал нищо за Бенедикт. Жерар и Кейн изглежда са по-склонни да подкрепят Ерик, отколкото сами да претендират за трона. Същото важи и за Джулиан. Остават Бранд и сестрите ни. Нямам никаква представа какви може да са плановете на Бранд в момента, но знам, че Дирдри не разполага с никаква власт, освен ако не успеят да започнат нещо заедно с Луела в Ребма, а Флора е изцяло човек на Ерик. Не съм чувал какво става и с Файона.
— Значи оставаме ние двамата — заключи Блийс и сипа по още едно питие. — Да, ти си прав. Не знам какво се върти в главата на никого точно сега, но мога да оценя обединяването на силите ни и смятам, че аз съм в най-добрата позиция. Направи мъдър избор като дойде при мен. Подкрепяй ме и ще ти дам едно регентство.
— Благословен да си — рекох. — Ще видим.
Отпихме от чашите си с уиски.
— Какво друго може да се направи? — попита той и на мен ми стана ясно, че въпросът е важен.
— Бих могъл да събера своя армия и да обсадя Амбър — подметнах аз.
— В коя Сянка се намира твоята армия? — полюбопитства той.
— Това си е моя работа, преди всичко — отвърнах. — Не смятам да ти бъда противник. Ако става въпрос кой да е монарха, бих предпочел да видя теб, себе си, Жерар или Бенедикт — ако е още жив, — върху трона.
— И за предпочитане — себе си, разбира се.
— Естествено.
— В такъв случай ще постигнем разбирателство. Затова смятам, че можем да действаме заедно, поне за момента.
— Аз също — съгласих се. — Иначе не бих се напъхал в ръцете ти.
Той се усмихна някъде сред брадата си.
— Имаше нужда от някого и аз бях по-малкото зло.