Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Затова се движехме по най-трудния начин, прекосяването на Сенките, в настъплението си срещу самия Амбър. Всеки, който знаеше за нас и притежаваше власт над Сенките, можеше да изпречи на пътя ни препятствия. Ерик го бе направил и сега ние се сблъсквахме с тях и измирахме. Какво щеше да излезе от всичко това? На никой не му беше известно.
Но ако Ерик бъдеше коронован за крал, този факт щеше да се отрази навсякъде.
Сигурен бях, че всички оцелели братя — ние, принцовете на Амбър, — смятахме за много по-добре, всеки по някакъв свой начин, лично да заемем тази позиция, а след това да оставим Сенките да се променят както могат.
В плаването си минахме покрай призрачна флота, корабите на Жерар — Летящите холандци на този свят — и разбрахме, че сме съвсем близо. Използвах ги като отправна точка.
На осмия ден от пътуването ни доближихме Амбър. Тогава се разрази бурята.
Морето потъмня, по небето се струпаха облаци, а платната увиснаха в затишието, което последва. Слънцето — огромно и синьо — се скри и аз усетих, че Ерик най-после ни е намерил.
После излезе вятър и — да ме простите за израза — се бухна върху кораба, на който бях аз.
И вълните ни подмятаха, а бурята ревеше, както казват или казваха поетите. При първите пориви ми се стори, че вътрешностите ми се обърнаха. Ураганът ни заподхвърля на всички страни като зарове в ръката на великан. Носехме се сред вълните и небесните порои. Обгърна ни мрак и дъждът се превърна в град, който сякаш със стъклени камбанни въжета освобождаваше гръмотевиците. Уверен бях, че всички извикаха. Поне аз го направих. Запробивах си път през палубата, за да се добера до изоставеното кормило. Там се завързах и здраво го стиснах. Ерик се бе развилнял из Амбър, това беше дяволски сигурно.
Един, два, три, четири часа без бурята да отслабне и за миг. После станаха пет. Колко души бяхме изгубили? Не знаех.
Тогава почувствах вибрация, чух звън и видях Блийс, който сякаш бе застанал в дъното на дълъг сив тунел.
— Какво става? — попита той. — Опитвам се да вляза във връзка с теб.
— Животът е пълен с изненади — отвърнах аз. — Сега се мъчим да преодолеем една от тях.
— Буря ли?
— Можеш да заложиш безценния си задник на това. Връхлетя ни направо прародителят на всички бури. Струва ми се, че видях някакво чудовище зад борда. Ако то има поне капка разум, ще се насочи право към дъното… Току-що го направи.
— И ние се сблъскахме със същото — рече Блийс.
— Чудовище или буря?
— Буря — уточни той. — Двеста души са мъртви.
— Не се отчайвай, дръж се и ми се обади по-късно. Става ли?
Блийс кимна и зад гърба му зърнах светкавици.
— Ерик е наясно с нашите възможности — добави той преди да прекъсне.
Трябваше да се съглася.
Минаха още три часа, преди бурята да утихне, макар че продължаваше да вали проливен дъжд. Много по-късно научих, че сме изгубили половината флота (а на моя кораб — флагмана — бяха загинали четирийсет души от сто и двайсет членния екипаж).
Ала някак си бяхме оцелели сред морето над Ребма.
Измъкнах картите и се вгледах в тази на Рандъм.
Когато той разбра с кого разговаря, първото, което каза беше: „Връщай се“ и аз го попитах защо.
— Защото, според Луела, сега Ерик е способен да те смачка сега. Тя препоръчва да изчакаш малко, докато той се отпусне и да го удариш тогава — горе-долу след година.
Поклатих глава.
— Съжалявам — рекох. — Не мога. Прекалено много хора вече загинаха, за да стигнем дотук. Поставени сме в положението „сега или никога“.
Рандъм вдигна рамене, а на лицето му беше изписано: „Е, аз те предупредих“.
— И все пак, защо? — попитах.
— Преди всичко, защото току-що научих, че Ерик може да контролира времето в този район — заяви той.
— Налага се да рискуваме.
Рандъм пак вдигна рамене.
— Да не кажеш, че не съм те предупредил.
— Сигурно знае за приближаването ни, нали?
— А ти как мислиш? Да не е идиот?
— Не е.
— Значи знае. След като аз можах да се досетя тук в Ребма, и той трябва го е научил в Амбър. А аз действително се досетих, от колебанията в Сенките.