Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Някой път вечер разглеждах картите. Тази колода съдържаше всички Фигури. А на една карта беше изобразен самият Амбър и знаех, че чрез нея мога да се пренеса обратно в града. Тук бяха и всичките ни мъртви или изчезнали роднини. Сред тях бе и татко и аз бързо продължих нататък. Него вече го нямаше.
Задълго се вглеждах във всяко лице и обмислях каква полза може да бъде извлечена. Няколко пъти разбърквах картите и се получаваше все един и същи резултат.
Неговото име беше Кейн.
Той носеше атлаз в зелено и черно, а на главата си имаше тъмна тривърха шапка, украсена с кичур от зелени пера. На колана му висеше кама, с инкрустиран на дръжката й изумруд. Косата му беше черна.
— Кейн — повиках го аз.
След известно време се чу глас.
— Кой е? — попита той.
— Коруин — отвърнах.
— Коруин! Това някаква шега ли е?
— Не.
— Какво искаш?
— А ти какво имаш?
— Знаеш много добре — очите му помръднаха и се спряха върху мен, но аз следях ръката му, която бе твърде близо до камата. — Къде се намираш?
— При Блийс.
— Носят се слухове, че неотдавна си се появил в Амбър… и взех да се питам защо ръката на Ерик е превързана.
— Причината е пред теб — рекох. — Каква е твоята цена?
— Какво искаш да кажеш?
— Хайде да говорим открито и без заобикалки. Смяташ ли, че Блийс и аз можем да победим Ерик?
— Не, и затова съм на негова страна. Между другото нямам намерение да продавам флотата си… ако това целиш… какъвто струва ми се е случаят.
Усмихнах се.
— Проницателен си, братко — похвалих го аз. — Е, приятно ми беше да си поговорим. Ще се видим в Амбър… може би.
Вдигнах ръка и той извика:
— Почакай!
— Защо?
— Още не съм чул предложението ти.
— О, знаеш какво е. Сам го отгатна и показа, че не те интересува.
— Не съм казал такова нещо. Просто знам на чия страна е правото.
— Искаш да кажеш силата.
— Добре, силата. Ти какво можеш да предложиш?
Разговаряхме близо час, след което северното море беше отворено за трите флоти-фантоми на Блийс, които щяха да останат там в очакване на подкрепления.
— Ако не успеете, в Амбър ще паднат три глави — заяви Кейн.
— Но не вярваш да стане така, нали? — попитах го аз.
— Да. Смятам, че някой от вас двамата не след дълго ще седне на трона. С радост ще служа на победителя. Онова регентство ще ми дойде добре. Все пак ми се иска да получа и главата на Рандъм като част от отплатата.
— Няма да стане — отсякох. — Приеми условията, както ги чу или забрави за всичко.
— Добре, ще приема.
Усмихнах се и поставих длан върху картата. Връзката прекъсна.
Реших да оставя Жерар за сутринта. Кейн ме бе изтощил.
Търкулнах се в леглото и заспах.
Жерар се съгласи да не ни закача, когато научи как стоят нещата. Главно, защото аз го помолих и той предпочете по-малката от двете злини.
Сключих сделката бързо и му обещах всичко, което поиска, тъй като не стана дума за ничия глава.
После отново събрах войските и им разказах повече неща за Амбър. Колкото и да е странно, те се разбираха като братя — едрите червени юнаци и косматите дребосъци.
Тъжно бе, ала така се получи.
Ние бяхме техните богове и толкова.
Гледах как флотата се носи по огромния океан с цвят на кръв. Замислих се. В световете Сенки, които трябваше да прекосят, много от тях щяха да загинат.
Преценявах воините от Аверн и моите новобранци от света на име Риик. Тяхната задача беше да изминат по суша пътя до Земята и Амбър.
Разбърках картите си и ги разстлах на масата. Вдигнах тази с образа на Бенедикт. Задълго се взрях в нея, ала оттам продължи да лъха хлад.
Тогава се спрях на Бранд. Усещането за студ ме завладя отново.