Издирва се
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-64-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Издирва се». Краткое содержание книги:
С идването си в гимназията Али изтръгна Емили, Хана, Ариа и Спенсър от сянката на невзрачността и ги преобрази в обожаваните, популярни красавици, каквито всяко момиче иска да бъде. Али беше най-добрата приятелка, която те изобщо някога бяха имали. Но тя също така ги караше да вършат ужасни неща и ги тормозеше до побъркване заради най-лошите им тайни. Сега, три години по-късно, всички техни въпроси за Али най-сетне получиха отговор и те вече могат да затворят тази кошмарна страница от живота си. Или поне така си мислят.
Не всяка история има щастлив край, особено когато четири малки сладки лъжкини крият толкова порочни тайни. В драматичния финал на тази феноменална серия Емили, Хана, Ариа и Спенсър могат да получат всичко, което някога са искали — освен ако А. не им извърти още един ужасяващ номер, като за последно. Дали?
Само ако знаеха хората, помисли си Спенсър. Момичето от онези стари снимки беше все още живо. Толкова й беше трудно да повярва.
Мелиса също гледаше към олтара на Али.
— Кортни виждала ли го е? — попита тя.
Стомахът на Спенсър се сви. Стори й се странно да чуе името на Кортни сега, след като знаеше истината.
— Не знам.
На края на улицата господин Съливан, който живееше на ъгъла, разхождаше двете си шотландски овчарки. Мелиса излезе от квартала и двете продължиха да пътуват в мълчание още няколко минути, минаха покрай фермата на Джонсън, която продаваше органични масло и зеленчуци, след това подминаха големия градски парк. Двама души правеха сутрешния си джогинг, навели глави срещу бръснещия вятър.
Мелиса вдигна слънчевите си очила на главата и погледна Спенсър с ъгъла на окото си.
— Ти виждаш ли се с Кортни?
— Аха — отвърна Спенсър и придърпа ръкавите на палтото си върху голите си ръце.
Мелиса стисна по-силно волана.
— Смяташ ли, че това е добра идея?
Колата спря на знака „стоп“. Една катерица се стрелна през пътя, навирила във въздуха пухкавата си опашка.
— Защо да не е? — попита Спенсър.
Мелиса тропна с крак по пода.
— Не знаеш кой знае колко неща за нея. Когато Джейсън ми каза за Кортни, добави, че не е много стабилна.
Тя отново даде газ и прекоси кръстовището. Спенсър умираше от желание да каже на Мелиса онова, което сестра й не знаеше — че нестабилната сестра е мъртва.
— Ти никога не си разговаряла с нея — каза вместо това тя.
Гласът на Мелиса се втвърди.
— Просто смятам, че трябва да внимаваш с нея. Не бързай да завързваш приятелство.
Те отбиха в алеята към „Роузууд дей“ и спряха зад няколко жълти училищни автобуси. Децата слизаха от тях и се втурваха по стълбите към фоайето, нетърпеливи да избягат от хапещия студ. Спенсър погледна обвинително сестра си.
— Казваш го само защото мразеше Али и не харесваш Кортни по подразбиране.
Мелиса завъртя очи.
— Не създавай драми. Просто не искам да пострадаш.
— Как ли пък не — изсумтя Спенсър. — Защото ти никога не си се опитала да ме нараниш. — Тя отвори вратата, изскочи навън и я затръшна зад себе си.
Коридорите миришеха на прясно опечени кифлички от „Стийм“. Когато Спенсър се доближи до шкафчето, Али излезе от тоалетната. Сините й очи блестяха в идеален синхрон с училищното й сако.
— Здрасти! — извика тя и я прегърна през раменете. — Точно човека, когото исках да видя. Ще се подготвяме за бала утре, нали?
— Да — отвърна Спенсър, избирайки комбинацията на ключалката си твърде бързо и пропускайки едното число. Раздразнена, ритна вратичката.
Али се намръщи.
— Какво не е наред?
Спенсър разкърши врата си, опитвайки се да се успокои.
— Мелиса ме подлудява.
Али постави ръце на хълбоците си. Две момчета от отбора по футбол минаха покрай тях и й подсвирнаха одобрително.
— Пак ли се карахте заради майка ти?
— Не… — Спенсър най-накрая отвори шкафчето си. Съблече палтото си и го окачи на кукичката. — Всъщност се сдърпахме заради теб.
— Заради мен? — Али притисна длан към гърдите си.
— Да. — Спенсър се изсмя рязко. — Казах й, че излизаме заедно. Тя ми каза, че трябва да стоя настрани от теб.
Али изчетка един невидим косъм от сакото си.
— Е, може би е загрижена за теб.
Спенсър изсумтя.
— Познаваш Мелиса. Със сигурност не е загрижена за мен.
Едно мускулче на шията на Али запулсира.
— Тогава защо го е казала?
Спенсър прехапа долната си устна. Мелиса и Али никога не се бяха разбирали. Али беше единствената, която в онези години не искаше да прилича на Мелиса. Точно преди да изчезне, тя дори я беше подразнила, че Иън може да си намери нова приятелка, докато Мелиса е в Прага. А Мелиса със сигурност подозираше, че Али се заиграва с Иън. Два месеца по-рано Спенсър и Мелиса седяха в горещото джакузи в задния им двор и Мелиса беше признала, че знае за изневерите на Иън в гимназията.
— Иън ще съжалява за това до края на живота си — беше казала тя. Спенсър я попита какво смята да прави с момичето, с което й е изневерил, а Мелиса се усмихна злобно. — Кой каза, че вече не съм направила нещо?