Жълтата кутия
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1357-6
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Жълтата кутия». Краткое содержание книги:
– Приех те, защото мислех, че си истински християнин и пратеник на княза! – каза той, а гласът му хриптеше. – А ти се оказа безбожник като останалите! Може да се наричате християни, може да сте вдигнали църкви и да се кръстите, но малцина сте приели Бога в сърцата си. Като Гостун и Винех! Ще ми се да имаше повече такива като тях. А вместо да ги пазите, вие какво направихте? Убихте градоначалника си! – архиепископът махна презрително с ръка. – Ако можеше да виждаш малко по-далече от носа си, щеше да разбереш, че църквата ви няма шанс, ако не следва нашата. Дори папата, с който ме заплаши миналия път, няма да ви помогне. Рим, за разлика от Константинопол е далеч! – Йоан си пое тежко въздух. – Трябват ви повече искрени хора като Гостун, но вместо да го пазите като зеницата на окото си, вие го убихте! Пътят ви е ясен – да се подчините на Патриаршията и следвате инструкциите ѝ. Ако ли не, ви е писано да се върнете към езичеството, а с Борис е свършено!
- Затова ли сте се сдушил с разбойника Батой? Сигурно с негова помощ смятате да укрепите църквата и помогнете на господаря ми – сега бе ред на писаря да се втренчи в пребледнелия архиепископ. – Прав сте! Аз наистина съм княжески човек. И като такъв искам да знам защо на китката му имаше броеница като вашата? Отначало реших, че е гривна, но по-късно осъзнах грешката си. И защо хората му познават вашия помощник – архидякон Филотей?
Архиепископът се хвана за сърцето и тежко се отпусна на стола. Лицето му побеля, устната му се затресе още по-силно, очите му се завъртяха като луди в орбитите.
– От къде да знам? – успя да намери сили да кресне Йоан и пресуши чашата си на един дъх. – Не мога да отговарям от кого разбойникът е откраднал епископска броеница! А брат Филотей го знаят много хора!
– Това може и да е така – не се предаде писарят – но една от иконите на стената, с които толкова се гордеете, е била открадната от Батой – тази на Свети Георги. Разказаха ми за нея и ми я описаха много точно. Включително отчупения долен край. Била е носена от поклоници от Света гора преди Батой да ги нападне и ограби. Няма съмнение – това е същата икона! И сте я получил от разбойника!
– Махай се! – изсъска Йоан и се преви над масата. – Махай се веднага! И не ме забърквай повече във варварските си интриги! Няма да стоя повече и да слушам налудничавите ти обвинения!
Климент кимна, поклони се почтително и си тръгна. Преди да затвори вратата, видя как Негово Високопреосвещенство пие направо от каната, а виното се разплисква по дрехите му.
Дебели, мръсни гъски тичаха по двора на сиропиталището. Няколко малки момчета ги преследваха, надавайки радостни викове. Момичета носеха ведра с вода, поотраснали юноши режеха дървета и ги нареждаха на купчини до оградата или копаеха в градината. В дъното на двора, група момчета се упражняваха с дървени мечове. Няколко кучета се разхождаха важно като господари, душейки в прахта. Точно в центъра на двора се издигаше малък, красив бял параклис с изрисувани капаци на прозорците и объл покрив с червени керемиди. От него се носеше химн в прослава на Христос и Богородица.
Появата на Климент и помощника му не предизвика особен интерес. След като им хвърлиха няколко незаинтересувани погледа, възпитаниците на Дориян се върнаха към задълженията си.
Две от момчетата притичаха към тях, навличайки дрехите си и движение.
– Аз съм Хрис – представи се по-голямото от тях. – А това е брат ми Бан. Презвитерът води службата. С какво можем да ви помогнем, господарю?
– Ти си Климент, княжеският писар, нали? – попита по-малкият и се изчерви. – Чувал съм за теб. Бил си много умен и смел!
– Щеше ми се наистина да е така – писарят се умихна и погали момчето по главата. – А това е помощникът ми Корсис. Искам да се срещна с презвитер Дориян.
– Веднага ще отида и щом свърши службата ще го извикам! През това време, ако искате разгледайте – Бан ще ви разведе наоколо – Хрис хукна към малкия параклис.
– Това са оборите на животните – Бан хвана за ръка писаря и го поведе из двора, сочейки наляво-надясно с тънкото си пръстче – Тук е градината. Имаме и лук, и чесън и всякакви други зеленчуци. Имаме и ягоди, аз много ги обичам! – момчето се поглади по корема. – Както и череши, праскови, сливи и всякакви други плодове. Тук са насажденията с билки. С тях трябва много да се внимава! Дори полезните може да станат опасни, ако се вземе повече от колкото трябва! – авторитетно обяви Бан, който едва ли имаше повече от осем години.