Жълтата кутия

– Какво си ми зацъкал! – сряза го Йоан. – Грижа те е за епитрахила повече отколкото за мен, нали? Цял ден обикалям и обикалям. Каталясах! Толкова бях гладен, че не ми остана време да се преоблека. Ей така стана белята.

Филотей цъкна още веднъж с език преди да отговори.

– Дрехата е съсипана! – констатира архидяконът и се усмихна, сякаш това му доставяше удоволствие.

– Как ще е съсипана! – викна Йоан и се заклати на стола, който заплашително изскърца под тежестта му. – Трябва да може да се почисти.

Филотей поклати глава.

– Ще пробвам с оцет и вода, но ме е страх да не повредя плата.

– Само това остава, да го повредиш! Как ще се върна в Константинопол в такъв вид? Всички ще ми се смеят!

Архидяконът въздъхна, след това кимна с глава, внимателно сгъна изцапания епитрахил и напусна стаята.

Загледан в гърба му, Йоан се отпусна отново на стола и се загледа в красивата си броеница. Не се и съмняваше, че свещеникът ще се справи с поставената му задача. Филотей бе като истински ангел хранител за Негово Високопреосвещенство – справяше се с всяка задача, която му поставеше. Архидяконът бе измъквал началника си от далеч по-заплетени ситуации. Владиката се намръщи, тежки бръчки набраздиха широкото му чело, спуснаха се покрай очите и свършиха около дебелите, алени устни. Йоан не искаше да си спомня последното им преживяване. Бяха се опитали да го убият и само бързата намеса на помощника му го бе спасила.

Епископът гневно изсумтя. Много си позволяваха тези новопокръстени псета. Вместо да се валят в краката му и да му целуват подметките от благодарност за това, че ги е спасил от Геена огнен и ги води по пътя на праведниците, те не му отдаваха необходимата почит. И което бе по-лошото, не искаха да слушат проповедите му, гонеха доведените от него чак от Константинопол и Солун отци и свещеници, хулеха ги и не искаха да ги приемат като свои! Император Михаил и патриарх Фотий специално бяха поръчали – след покръщението българите да се кланят само на Константинополската църква, да говорят и се молят на гръцки и да се подчиняват на изпратените им свещеници, ако искат да спасят грешните си души. А ето, те не правеха така и заплашваха мисията му, уплашено си помисли Йоан и бързо се прекръсти. Само това оставаше! Заради някакви новопокръстени варвари да се изложи пред императора и патриарха!

За да избегне подобна участ, Негово Високопреосвещенство бе решил сам да проповядва и да отваря очите на тези заслепени хора. Бе влезнал в една от църквите, бе изгонил тамошния свещеник и лично започна да води службата. Отначало всичко вървеше добре, но скоро владиката забеляза, че новите му братя во Христе не го слушат, въртят се като шугави по местата си и му хвърлят гневни погледи. Прогоненият свещеник също вместо да се кротне, започна да призовава множеството да махне самозванеца.