Жълтата кутия

Климент въздъхна и кимна с глава. Какво можеше да направи?!

Щастлив, Борис плесна с ръце и нареди да бъде донесена кана с вино и да бъде викнат някой от писарите на крепостта.

– Ще празнуваме! – провикна се той. – Ще празнуваме победата над враговете ни, вярната ти служба и това, че продължаваме напред рамо до рамо. Ще празнуваме още и това: От този миг те обявявам за боил и член на Великия съвет! Провъзгласявам те за княжески бурев[23] на тайния ми съд и се надявам да ни пазиш във война и мир! Като награда за добре свършената работа ти дарявам къщата на зеритаркана Чака в Плиска и имението на боритаркана Курт до Филипополис. Като искаш да сееш ечемик и овес, сей! Освен това ти давам три коня, четири кожуха, един от мечовете си със златна дръжка, както и това – Борис свали един от пръстените си и го подаде на Климент, който го целуна преди да го сложи на ръката си. – Записа ли всичко?! – попита князът скърцащия с перото писар, който бързо закима с глава. – Отдавна трябваше да го направя! – каза князът, вдигна бокала си, пълен с искрящо вино. – Още когато спаси сина ми Расате от сърбите, а мен от Шун и Иратаис! Да пием за това! И за бъдещето ни!

Климент надигна чашата си и погледна изгряващото слънце.

Може би наистина идваше нов ден.

КРАЙ