Жълтата кутия

Сега бе ред на Климент да погледне объркано митрополита. Какво значеше това? Че е неверник и поганец? Или беше обидил с нещо Негово Високопреосвещенство?

– Аз съм кръстен! Още като бебе – писарят извади тънка верижка с кръстче, която висеше под дрехите му. Нямаше да се остави на гръцкия поп да му се прави на важен! Може и да е епископ и пръв срещу патриарха, но сега се намира на чужда земя. – А що се отнася до иконите, доколкото помня, още през 726 година вашият император Лъв III ги забрани и унищожи хиляди от тях, заедно с много стенописи, мозайки и статуи.

– Сатана, не император! – прекъсна го Йоан и се прекръсти, но писарят не му обърна внимание.

– После, на Никейския събор през 754 година, императрица Ирина отново върна иконите, макар приживе мъжът ѝ Константин V Копроним да е бил върл техен враг. И пак една императрица – Теодора отново забранява почитанието им.

– Вещица!

– И това трая почти век, до преди няколко години, през 843-та, когато Константинополският събор се върна към тях. Така че ако искате да ни учите за зографи, трябва да знаем дали няма пак да се отметнете от иконите и от лика Господен, а пратените от нас хора да се окажат в опасност.

– "Блажени нишите духом, защото тяхно е царството небесно!" – отговори иронично Йоан, но гласът му потрепери. – Аз бях гонен и преследван като последен престъпник по улиците на Плиска! Това е Богохулство!

– А не е ли казал още нашият Бог Исус Христос: "Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят?"[15]

– Какво искаш? Защо си дошъл? Едва ли за да влизаме в теологични спорове – гласът на владиката се тресеше, но Йоан успя да овладее гнева си. – Питай, каквото имаш да питаш, защото ме чака много работа сред това море от непросветени овце!

Климент пропусна забележката, седна срещу епископа и го погледна в очите.

– Искам да поговорим за убитите свещеници – Агоп и Александър?

- Какво за тях?

- Познавахте ли ги?

- Аз съм висш духовник – Йоан започваше да възвръща самообладанието си. – Редно е да познавам останалите от паството си, нали? Не знам как е при вас, но в Константинопол този, който е на чело, се отнася с отговорност към задачата си. А хората са най-важната част от всяко начинание. Ако не познаваш тези, които ръководиш, няма как да работиш добре.

– Затова отговорът ми е: Да! Познавах Агоп и Александър. Срещал съм се с тях. Разговаряли сме. Нищо повече.

Климент кимна.

– Мислех, че сте част от византийската църква. От кога ръководите и българската? – попита той и надигна чашата с вино. – Нито Агоп, нито Александър са ви били подчинени. Значи сте ги познавали и сте се срещали с тях по други поводи. Какви?

Лицето на владиката бавно се наля с кръв, тънки червени нишки нашариха очите му, долната му устна затрепери. Архиепископът бавно се изправи, постави тежките си юмруци върху масата и се втренчи в писаря.