Безликите [bg]

24.

Променящата се къща

Скълдъгъри блъскаше по вратата.

— Валкирия? Отвори вратата.

— Не съм твоя — отвърна момичето на призрака. — И сега трябва да си вървя.

— Никога няма да си тръгнеш.

Тя го заобиколи, влезе в хола и се насочи към един от прозорците. Той обаче, както и всички останали, се стопи в стената.

— Не можеш да ме държиш тук! — изкрещя Валкирия.

— Мога, разбира се. Ти си жива. Дишаш. Тази къща не е виждала живо, дишащо създание от векове.

— Тази къща не съществува! Ти не съществуваш! Ти си дух!

Валкирия щракна с пръсти, призова огън.

— Не можеш да ме нараниш.

Тя приближи тялото на Майър и се надвеси над него с огнено кълбо в ръка.

— Ако не ме пуснеш, ще изгоря тялото ти.

— Ще останеш ли тук с мен? — попита призракът. — Ще ми правиш ли компания? Ще ми разкажеш ли за света на повърхността? Ще бъдеш ли моята кралица на мрака?

— Ще те изгоря!

Майър се усмихна и трупът вдигна ръка и я сграбчи за китката. Валкирия извика от изненада и загуби пламъка. Тялото се изправи и я притисна към стената. Тя го удари с юмрук и половината лице хлътна навътре. Валкирия отдръпна ръка отвратена. Парчета лице висяха от кокалчетата на ръката й.

— Усещам живота ти — нареждаше Майър. — Изпълва ме и мен. Заедно ще властваме над студените и празни пространства.

Валкирия се помъчи да запази самообладание.

— Не искам. Жива съм и искам да се върна, където ми е мястото.

Главата и тялото на призрака се замъглиха.

— Светлината те наранява. Слънцето те изгаря. Станеш ли моя кралица, няма да се тревожиш за тези неща.

Тя се откъсна от разложеното тяло и мина на бегом през призрака. Трупът се завъртя и се повлече след нея.

Валкирия заизкачва стълбището, като взимаше по две стъпала наведнъж. Тялото постави една тромава ръка на перилата и също тръгна нагоре. Момичето стигна до платформата на втория етаж. Призракът вече я чакаше там.

— Няма къде да избягаш — каза той. — Аз съм властелин на тази къща и ще те пазя. Ти си мой гост.

Кабинетът на Гордън бе заключен. Шутовете не вършеха работа. Призракът все така се усмихваше вяло.

Валкирия замери тялото на Майър с огнено кълбо. В опитите да угаси пламъците, избухнали в гърдите му, то се препъна и падна през перилата. Призракът изсъска и се принуди да отклони вниманието си от Валкирия. В този миг момичето успя да отвори вратата към кабинета. Още с влизането тя измести въздуха и счупи прозореца.

— Не искаш да си ми враг — процеди Майър.

Валкирия се хвърли напред, но прозорецът се премести на тавана и върху нея заваля дъжд от строшени стъкла. Тапетът се смени, превърна се в хиляди лица, всичките — това на Майър. Сега той я гледаше с хиляди очи и говореше с хиляда гласове.

— Враговете ми страдат. Враговете ми кървят. Крещят, молят се и плачат.