Безликите [bg]

— Събуждам го.

Скълдъгъри срита стола силно. Той се прекатури и с него и тялото, само че то бе разложено и мъртво и остави слабо визуално ехо — прозрачният образ на мустакатия мъж, който сякаш седеше на въздуха. Очите му трепнаха, сякаш за пръв път виждаше с тях и той бавно вдигна поглед.

— Натрапници — просъска магът, а образът му се замъгли и разсея, когато се изправи. — Наглеци!

— Успокой се — каза му Скълдъгъри.

Анатем Майър пропищя и се хвърли към тях. Валкирия отстъпи и посегна да го удари, но той мина през нея.

— Той е призрак. Не може да ни докосне — увери я детективът.

Майър се спря и се обърна. Лицето му доби поясни очертания.

— Моята къща! Не сте канени тук!

Диванът се вдигна сам и се понесе с мълниеносна скорост към тях. Скълдъгъри избута Валкирия от траекторията му.

— Диванът може да те докосне — предупреди я той и измести въздуха, като отклони и дивана, и масата, която летеше към тях изотзад.

Майър разпери ръце.

— Ще срутя къщата върху ви! — каза той и къщата се затресе.

Скълдъгъри свали голямото огледало над камината и го запокити към Майър. Стъклото го попи като гъба и Скълдъгъри бързо го захлупи срещу стената.

Валкирия бе чела как само огледалата могат да пленяват души и призраци. Това, че не се наложи да попита какво по дяволите бе станало току-що, я накара да се усмихне вътрешно.

— Не си търсим белята — рече Скълдъгъри, достатъчно силно, за да го чуе призракът. — Искаме едно-единствено парченце черен кристал.

— Кристалите са мои! Пусни ме, демоне!

— Не съм демон, а магьосник — като теб. Не сме тук да те нараним.

— Трикове! Лъжи! Още един демон от пещерите, изпратен да ме изтезава! Да ме побърка!

Скълдъгъри въздъхна.

— Валкирия, поогледай наоколо. Ако толкова държи никой да не пипа принадлежностите му, може да се е добрал до някой кристал.

Тя кимна в съгласие и остави партньора си да се разправя с ненормалния призрак. В кухнята една тумбеста черна печка се мъдреше срещу отсрещната стена, а над нея имаше комин, който липсваше в къщата на Гордън. Валкирия отвори един скрин и насекомо с размерите на показалеца й изпълзя отвътре и се покатери по ръката й, под ръкава. Тя скочи като попарена, свали бързо пуловера и го хвърли на пода, но гадината вече бе стигнала почти до рамото й. Тя го плесна с длан, но то не падна и влезе под туниката й. Тя я отвори панически и го сграбчи, усети как крачетата му шават между пръстите й. Валкирия го метна в другия край на стаята. Побиха я тръпки от отвращение.

Когато се поуспокои, тя вдигна пуловера на Гордън, отупа го и провери дали нещо друго не се е вмъкнало в него. Облече го, поизправи се и приглади коса. Това беше кошмарно.

Провери останалите скринове много по-бързо, като отдръпваше ръка почти веднага след като бръкнеше в тях. Привиждаше й се как всеки път срещу нея излита чудовищно прилеподобно създание и затова стоеше на една страна, за всеки случай. Нямаше черни кристали, нито повече насекоми и, слава Богу, никакви прилеподобни зверове.