![Земя на славата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/5/zemya-na-slavata-bg-download.jpg)
Земя на славата [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-649-1
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Земя на славата [bg]». Краткое содержание книги:
Тишината се взриви от въодушевени крясъци и Юлий се изчерви от вълнение. Не мислеше за хората на платформата зад себе си. Виждаше само народа, който го беше слушал — всички го бяха слушали и бяха попивали думите му. Усещането беше по-хубаво и от вино.
Зад гърба му Помпей се наведе към Крас и прошепна, докато ръкопляскаше:
— Направил си го едил? Той не ти е приятел, Крас, повярвай ми.
Възрастният мъж му се усмихна в отговор само заради тълпата, но очите му блестяха гневно.
— Знам как да преценявам приятелите си, Помпей.
Помпей се изправи и тупна Юлий по рамото, когато той се приближи към него. Когато тълпата видя как двамата мъже си се усмихват, отново се зарадва и консулът вдигна другата си ръка, за да ги поздрави, сякаш Юлий беше негов ученик и се беше постарал да им достави удоволствие.
— Чудесна реч, Цезар — каза Помпей. — Ако успееш, ще си като свеж повей за сената. Практични мечтатели! Чудесна концепция!
Юлий хвана ръката му и се обърна, за да покани Крас да излезе напред. Другият консул вече беше станал — беше твърде хитър, за да пропусне тази чудесна възможност.
Тримата стояха заедно, докато тълпата ги приветстваше, и отдалече усмивките им изглеждаха искрени. Сенатор Пранд също се изправи, но никой не му обърна внимание.
Докато тълпата приветстваше тримата мъже на платформата, Александрия се обърна към Тед, който стоеше до нея, и попита:
— Е, какво мислиш за него?
Старият войник потри наболата си брада. Беше дошъл, защото Александрия бе поискала, но не изпитваше никакъв интерес към обещанията на мъжете, които управляваха града, и не знаеше как да го каже, без да обиди работодателката си.
— Добре беше — отвърна след кратък размисъл. — Въпреки че не чух да обещава да изсече монети както останалите. Обещанията са нещо много добро, господарке, но сребърните монети купуват храна и вино.
Александрия се намръщи за момент, после развърза кесията си и извади един денарий. Даде го на Тед и той го прие, вдигнал вежди.
— Защо ми го даваш?
— Изхарчи го — отвърна тя. — Когато го похарчиш и пак си гладен, Цезар все още ще е тук.
Тед кимна, сякаш я е разбрал, и внимателно пъхна монетата в един таен джоб на туниката си. Огледа се, за да види дали някой е забелязал къде си държи парите, но вниманието на тълпата явно беше съсредоточено върху издигнатата сцена. И все пак в Рим човек трябваше да внимава.
Сервилия гледаше как Помпей тупа по рамото мъжа, когото обичаше. Консулът усещаше промяната на вятъра по-бързо от всеки друг в сената и все пак тя се чудеше дали знае, че Юлий няма да позволи дори и намек за контрол от негова страна.
Имаше времена, когато Сервилия мразеше плитките игри, които играеха всички. Дори даването на възможност на Юлий и Пранд да говорят по време на формалното консулско обръщение беше част от тях. Знаеше за още двама кандидати в списъка на сената, а имаше още няколко дни до края на срока. На никой от тях не беше позволено да включи евтините си обещания в консулското обръщение.
Тълпата щеше да запомни само трима мъже и Цезар беше един от тях. Пое си дъх. За разлика от повечето събрали се на форума, тя не можеше да се отпусне или да се наслаждава на речите. Докато Юлий говореше, сърцето й тръпнеше от страх и гордост. Той не се запъна. Споменът за мъжа, когото беше открила в Испания, беше избледнял пред този. Юлий си беше възвърнал някогашната магия и тя докосна дори и нея, докато слушаше. Видя как погледът му премина през нея, без да се спре. Беше толкова млад; можеше ли тълпата да види това? Въпреки уменията и хитростта си Помпей и Крас бяха залязващи звезди в сравнение с него… а той беше неин.
Някакъв мъж се приближи малко повече до нея, докато си пробиваше път през тълпата, и Сервилия видя твърдото му, покрито с белези лице, мокро от пот. Преди да може да реагира, една силна ръка стисна рамото на мъжа и той изкрещя.
— Върви си по пътя — тихо каза Брут.
Непознатият се дръпна, за да се освободи, въпреки че спря, за да се изплюе, когато вече беше достатъчно далече. Сервилия се обърна към сина си и той й се усмихна, вече забравил за случката.
— Мисля, че заложи на правилния кон, майко — каза той; гледаше Юлий. — Не го ли усещаш? За него всичко се подрежда.
Сервилия се засмя, заразена от ентусиазма му. Без бронята си синът й изглеждаше по-момчешки от обикновено. Посегна и разроши нежно косата му.
— Знаеш, че с една реч не се става консул. Работата тепърва започва. — Тя проследи погледа му към Юлий, който най-после се обръщаше, за да си проправи път през тълпата. Стискаше протегнатите му ръце и отговаряше на гражданите, които го викаха. Дори от разстояние можеше да забележи радостта му.