Ръката на пророка [bg]

— Раймон Тренкавел.

Тя отново се усмихна и видимо се отпусна.

Снимката й не я представяше реално, помисли си той. В действителност беше хубавица.

— Прощавайте, но забравих малкото ви име — каза Раймон.

Тъмните й проницателни очи не се откъсваха от неговите.

— Мари-Елиз, но всички ме наричат Мари. — Младата жена пристъпи към него. — Може ли да ви казвам Раймон?

— Разбира се, Мари. Нали сме партньори?

— Наистина ли? — Лицето й светна. — Искам да кажа… да… партньори сме.

— Може ли да видя вашите карти и скици?

— Бихте ли ми посветили? — Мари свали раницата от гърба си.

Тренкавел вдигна фенерчето по-високо, докато тя ровеше в раницата си. Момичето имаше стройна и в същото време спортна фигура, идеално подчертавана от прилепналите й дънки.

Мари го погледна, усмихна се и му подаде картите.

Картата на Йона явно беше геодезическа. Тази на селото също изглеждаше професионално изработена.

— Откъде ги взехте?

— От една местна организация, „Приятели на Йона“. Оттам ги дадоха на нашия археологически екип. Току-що ги преснимах.

Раймон отново насочи вниманието си към картата на острова.

— В момента се намираме… — Той намери Трей ан т-Шуй. — Ето тук.

Момичето кимна.

— А тези сгради?

— Селскостопански постройки… ферми. Изоставени са.

Тренкавел плъзна показалец по североизточния край на острова.

— Съвсем сами ли сме тук?

— Пътят до селото е най-малко четирийсет минути бърз ход.

Той кимна и проучи скицата на хотела. Беше направена изключително грижливо и с най-малки подробности.

— Справили сте се страхотно, Мари. И книгата е…

— Ето тук, виждате ли? — посочи тя. — По този остъклен коридор се стига до заседателната зала. Екипът я използва за лаборатория, инвертиране и склад за артефакти. Сейфът е до задната стена.

— Сейф ли?! Вие изобщо не сте ми споменавали за сейф! Как да…

Младата жена се усмихна и докосна устните му с показалец.

— Погледнете в долния десен ъгъл.

Грижливо беше записала комбинацията със синьо мастило и печатни букви: „à gauche 25 — à droite 15 — à gauche 9“13.

Тренкавел нежно прокара пръст по бузата й.

— Извинявайте, Мари. Вие определено сте си заслужили парите. Браво.

Тя сведе очи и прошепна:

— Благодаря, Раймон.

Тренкавел постави длан на рамото й.

— Как успяхте да получите комбинацията?

— Понякога помагам в лабораторията и доктор Майкълсън я държи в едно чекмедже. Щял да я забрави, ако не си я запишел, така казва.

— И този Майкълсън ви има доверие, така ли?

— Предупреди ме да не казвам на никого. Обаче доктор Майкълсън е женкар и особено си пада по мен.