Зодия убиец [bg]

Фин паркира на мястото за посетители на огромния паркинг.

— Готова ли си? — попита той Сали.

— За какво? — отговори тя на въпроса му с въпрос, докато отваряше вратата на колата. — Нали само ще им зададем няколко въпроса?

Вътре в сградата архитектурната автентичност беше отстъпила пред съвременния комфорт. В приемната бяха съчетани стерилността на модерна болница и уютът на дневна от осемдесетте години на миналия век. Бюрото в приемната беше от ламинат и идеално се вписваше в обстановката. По-голяма част от пода беше с гладки и чисти плочки в болничен цвят. Върху червения мокет светли кожени кресла във всички цветове на дъгата и с модерен дизайн внасяха някаква организирана пъстрота и суматоха.

Фин и Сали отидоха до бюрото на приемната.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита жената зад бюрото. Беше на трийсет и няколко години, с леко разрошена коса, спускаща се хаотично на кичури пред лицето й. Носеше голям пуловер и имаше две халки на носа.

— Надявам се — отвърна Фин. — Искаме да говорим с някого за осиновяване.

Жената веднага погледна към Сали със съчувствие и рече:

— Разбира се. Тук имаме чудесна група и всичките са много специални. — Понижи заговорнически тон и добави: — Също така могат да ви консултират и за другите възможности.

— Не — започна той, но реши да спести обяснението. Каза си, че ако жената изпитва съчувствие към тях, съпротивата ще е по-малка. — С кого мога да разговарям по този въпрос? — накрая попита.

— Не съм бременна — намеси се Сали.

На лицето на жената зад бюрото се изписа объркване.

— Не сте? — Очевидно в ума си тя изброи всички останали варианти и се спря на най-странния: — Не сте тук, за да осиновите някого, нали? — След което изгледа Фин сякаш беше педофил. Така само за миг той се превърна във враг.

— Не — отговори адвокатът. — Дълга история. С кого мога да говоря?

Жената се намръщи.

— Службата за осиновяване се намира по коридора вляво. Там ще ви изслушат.

— Благодаря — каза Фин. Двамата със Сали тръгнаха към коридора.

— Щеше да я оставиш да си мисли, че съм бременна ли? — сърдито го попита момичето.

— Реших, че е прекалено сложно да й обяснявам. Голяма работа.

— Да, голяма е.

— Защо?

— Не искам някой да си мисли, че съм бременна.

Той я погледна.

— Значи си готова да вършиш незаконни неща, като да следиш и да влизаш с взлом, но не искаш да си мислят, че си бременна?